Представители на Русия, Украйна и Съединените щати ще се срещнат в Абу Даби във вторник и сряда в нов опит да намерят път към прекратяване на войната. Това ще бъдат първите тристранни разговори от февруари насам, съобщава британското издание „Индипендънт“. Основният въпрос пред преговарящите е как да бъдат създадени гаранции, които да предотвратят нов военен конфликт, пише БГНЕС.
Срещата идва след няколко неуспешни дипломатически опита по-рано през годината. Въпреки че през октомври с посредничеството на първата дама на САЩ Мелания Тръмп беше постигнато краткотрайно примирие в района на окупирания град Олешки, бойните действия продължават по протежение на близо 1200-километровата фронтова линия. Руските и украинските сили продължават да си нанасят удари с ракети и дронове.
Позициите на двете воюващи държави остават съществено различни. Руският президент Владимир Путин настоява Украйна да изтегли войските си от четирите области, които Москва обяви за анексирани, въпреки че не ги контролира изцяло. Сред останалите руски условия са отказ от членство в НАТО, ограничения върху украинските въоръжени сили и промени в политиката на Киев по отношение на руския език и свързаната с Москва православна църква.
Кремъл продължава да настоява за цялостно мирно споразумение, вместо за незабавно прекратяване на огъня. Според Москва временното спиране на сраженията би позволило на украинската армия да възстанови силите и запасите си.
Украинският президент Володимир Зеленски отхвърля възможността страната му да се откаже от територии, които Русия не е успяла да завладее. Киев настоява първо да бъдат прекратени военните действия, а териториалните спорове да се обсъждат на пряка среща между двамата президенти.
Един от най-трудните въпроси е какво би се случило при евентуално ново руско нападение след подписването на мирно споразумение. Украйна и западните ѝ партньори обсъждат механизми, подобни на принципа за колективна отбрана в НАТО, според който нападение срещу един съюзник се разглежда като нападение срещу всички.
Част от европейските държави разглеждат възможността да изпратят свои военнослужещи в Украйна след евентуално мирно споразумение. Москва категорично се противопоставя и предупреждава, че ще смята подобно военно присъствие за законна цел. Русия от своя страна настоява за гаранции за собствената си сигурност, включително ограничения върху присъствието на НАТО в Централна и Източна Европа.
След среща с руския представител Кирил Дмитриев в Белия дом на 4 ноември американският президент Доналд Тръмп съобщи, че се работи по мащабно споразумение, което може да надхвърли рамките на войната в Украйна.
Междувременно Зеленски проведе 90-минутен разговор с американските преговарящи Стив Уиткоф и Джаред Къшнър. Украинският президент настоя дипломатическите усилия да бъдат ускорени, за да се постигне възможно най-скорошен край на войната.
Къшнър очерта като приоритет създаването на устойчиви механизми за сигурност, които да намалят вероятността от нов конфликт. Сред обсъжданите идеи са постоянни канали за комуникация при кризи, по-голяма прозрачност на военните дейности и взаимни мерки за предотвратяване на ескалация.
Друг спорен въпрос е участието на европейските държави. Киев настоява съюзниците му да бъдат включени в разговорите, но Москва засега отхвърля подобна възможност.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обаче призна, че участието на Европа вероятно ще стане неизбежно на по-късен етап, тъй като разговорите засягат бъдещата система за сигурност на континента.
В края на октомври финландският президент Александър Стуб и норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре проведоха телефонен разговор с Путин. Според съобщеното това е бил първият им пряк контакт с руския държавен глава от началото на пълномащабната инвазия. Двамата уточниха, че не представляват Европейския съюз, а разговарят като лидери на съседни на Русия държави.
Руската делегация отново ще бъде водена от съветника на Путин Владимир Медински, който участва и в предишните кръгове на преговорите с Украйна.
Дипломатическите усилия продължават на фона на засилени руски удари срещу украинската енергийна инфраструктура. Атаките срещу електропреносната мрежа създават сериозни затруднения за страната с наближаването на зимата.
Според Зеленски всяка електроцентрала в Украйна е понесла щети в различна степен. Украинският президент призова западните партньори да предоставят допълнителни средства за противовъздушна отбрана и генератори, които да помогнат на населението през студените месеци.
