С резерви България подписа инициатива на Франция за ключови принципи на европейската сигурност, приета от 40 страни на срещата на върха на Европейската политическа общност (ЕПО) в Дъблин.
В петък германската информационна агенция ДПА обяви, че страната ни е единствената държава-членка на ЕС, която не е подписала декларацията. Оттам пишат, че документът е бил приет от 39 страни на срещата на върха на ЕПО, в която участват общо 47 държави.
Бърза справка в официалната страница на Елисейския дворец, където декларацията е публикувана в пълния ѝ вид, обаче показва, че 40 държави, сред които и нашата, са я подписали.
“Това е приет документ от България и го приветстваме, записани са моите резерви към преамбюла”, заяви от Дъблин премиерът Румен Радев във връзка с френската инициатива.
В преамбюла, към който Радев изразява резерви, пише, че войната е определена като “непредизвикана пълномащабна руска агресия срещу Украйна”, а действията на Кремъл се тълкуват като заплаха за стабилността на Европа.
В тази част от документа държавите потвърждават подкрепата си за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна в международно признатите ѝ граници. Те също така подчертават необходимостта от надеждни гаранции за сигурността ѝ, които да предотвратят повторна агресия, и заявяват, че руските хибридни кампании няма да отслабят подкрепата им за Киев.
В преамбюла е записано и ключовото послание, че пътят към мира трябва да бъде определен с участието на Украйна, а решенията, засягащи европейската сигурност - с участието на европейците. Така началото на декларацията обвързва бъдещата сигурност на континента с изхода от войната.
“Подкрепяме декларацията в нейната работна част, където имаме ясно изразени принципи за общи усилия за противодействие на организираната престъпност, на тероризма, на хибридните атаки, на производството и разпространението на наркотици, противодействие на нелегалната имиграция”, обясни още Радев, цитиран от БНТ.
Той обаче уточни, че “в момента текат преговори, най-сетне и то на високо дипломатическо ниво за мирно решение на войната в Украйна. Именно тук мислим, че трябва езикът на общите европейски документи да отразява динамиката на тези политически процеси, особено що се касае до преговорите”.
Премиерът обясни, че именно поради това е изразил резерви към преамбюла: “В по-ранните варианти имаше формулировка за значението на преговорите в Абу Даби и че трябва да ги подкрепим, после това изчезна, отпадна. Ние настояваме да има такъв текст, да се отчита и да не стесняваме полето за диалог и опциите за намиране на решение”.
В декларацията са очертани основните принципи на европейската сигурност. Сред тях са неприкосновеността на границите, ненамесата във вътрешните работи и правото на всяка държава сама да избира съюзите си. Подписалите настояват Европа да поеме по-голяма отговорност за собствената си отбрана чрез укрепване на военните способности, съвместно планиране и развитие на отбранителната индустрия. За страните членки НАТО остава основата на колективната отбрана.
Сред общите цели са още защитата на критичната инфраструктура и сътрудничеството срещу кибератаки, хибридни заплахи и чуждестранна информационна намеса. В тази част е включена и подкрепа за разговори за намаляване на военните рискове, но след изпълнение на необходимите условия и възстановяване на мира в Европа.
Според Радев “именно САЩ ще се явят тази сила, която ще застави и двете страни (Украйна и Русия) да седнат на масата за преговорите”. Премиерът отбеляза, че Вашингтон “има достатъчно лостове” и затова “започна движение в тази посока”, визирайки преговорите в Абу Даби. “Ние приветстваме този ход на развитие на преговорите”, допълни той.
От ирландската столица Радев коментира и позицията на България за нов заем за Украйна. Той заяви, че подкрепя усилията за мир, но отхвърля подхода “мир от позиция на сила”, който според него води до повече жертви, разрушения и ескалация. Премиерът посочи още, че във войната загиват и представители на българската общност в Украйна. По думите му правителството трябва да съдейства те да живеят в мир и да имат достъп до образование, здравеопазване, електричество и отопление. “А това няма да се реши с инвестиция във военни средства”, категоричен беше той.
Радев припомни, че България се намира в свръхдефицит, поради което “няма как в тази ситуация да предоставим финансови средства”. Той уточни обаче, че “в никакъв случай не възпрепятстваме решенията на другите държави членки”.
Премиерът обясни още, че България е готова да обсъжда механизми, които да гарантират, че средствата ще се използват за хуманитарни нужди, електроснабдяване и медицинска помощ, а не оръжие. А ако страната ни участва като гарант по заема, Радев настоява да има механизми за целево насочване на помощта към българската общност в Украйна, която е съсредотчена в няколко региона.
Попитан дали България ще се върне в Коалицията на желаещите, Радев заяви, че позицията му остава непроменена. “Няма как да приемем стремежа на тази коалиция да сформира военни формирования” за изпращане в Украйна, каза той и се позова на решение на парламента, според което български войници няма да участват в подобни мисии.
Премиерът разкритикува и това, че международните формати “много се роят”: “Има два ясни формата. Това са Европейският съюз и НАТО. Там се вземат решенията”. Според него останалите инициативи “малко или много подкопават единството ни”
Радев заяви още, че българският оръжеен износ за Киев намалява, а предприятията “реализират своята продукция не към Украйна, а към свои фирми контрагенти, които са от други страни”. “Ние повече оръжия и боеприпаси от складовете на Българската армия не предоставяме”, допълни той.
