Министерството на културата следи внимателно ситуацията около развитието на Киноцентъра „Бояна" заради значението му за българската филмова индустрия. От ведомството посочиха в своя позиция, че към момента не разполагат с информация за предстоящо спиране на филмовата дейност или промяна в предназначението на комплекса.
Повод за позицията са публично поставени въпроси за бъдещето на Киноцентъра. На 28 август 2026 г. в Министерството на културата е постъпила официална информация от Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК), която по закон извършва следприватизационния контрол по договора за продажбата на 95% от капитала на „Бояна филм" ЕАД. Договорът за приватизация е сключен на 24 януари 2006 г.
Според данните на АППК за всички приключили и проверени отчетни периоди – от 11 ноември 2006 г. до 10 ноември 2024 г. – не е установено неизпълнение на основните задължения по приватизационния договор.
Проверките не са установили нарушения, свързани с инвестиционната програма, запазването на предмета на дейност, изискването поне 80% от приходите да се формират от договорената дейност, ограниченията за разпореждане с недвижимите имоти, както и задълженията, свързани с филмопроизводството.
Проверката на АППК за следващия отчетен период – от 11 ноември 2024 г. до 10 ноември 2025 г. – все още не е приключила. За последния период, от 11 ноември 2025 г. до 10 ноември 2026 г., срокът за представяне на необходимите отчетни документи е 30 юни 2027 г.
Собствениците на Киноцентъра „Бояна" също са заявили публично, че не планират промяна в предназначението на комплекса и възнамеряват да продължат развитието му като филмова инфраструктура.
От министерството на културата заявяват, че ще продължат да изискват и анализират информация от компетентните институции. При необходимост ведомството ще предприема действия в рамките на законовите си правомощия.
Днес се състоя пресконференция за съдбата на една от най-големите филмови компании в Европа, разположена в подножието на Витоша в София.
Любомира Костова от сдружение „Независим културен сектор"; Габриел Георгиев от сдружение „Алианс на независимите продуценти" и Павел Павлов, който е изпълнителен директор на „Аудиовидео Орфей", обясниха какви са притесненията на филмовите дейци по време на пресконференцията, която се проведе в БТА. Ден по-рано те организираха и протест пред Киноцентър „Бояна" заради риск от продажба.
"Съдбата на киноцентъра е огромен, огромен проблем за България, за всички работещи в киноиндустрията и независим културен сектор", каза Любомира Костова.
По думите й те изискват да се направи независима проверка на договора, която да установи дали задълженията по договора са изпълнени.
За организаторите на пресконференцията два са най-важните въпроси - какво ще се случи с Киноцентъра след изтичането на последното ограничение по договора за приватизация, което ще се случи на 17 ноември тази година, както и изпълнени ли са всички условия по договора надлежно, така че този имот да бъде придобит след изтичането на въпросния срок.
Според председателя на Алианса на независимите продуценти Габриел Георгиев казусът с изтичането на ограниченията или последното от ограниченията по договора е жизненоважен за цялата индустрия. По думите му преди 20 години киноцентърът е бил най-голямото предприятие, което произвежда кино на Балканския полуостров. Това отдавна обаче не е така.
"Има много примери в региона на добре развиващи се индустрии. Унгария – казвал съм го много пъти – но Унгария е един много добър пример за това как преходът от държавна собственост е регулиран до такава степен, че студиото в Унгария и към днешна дата - едно от големите им студиа всъщност, е държавна собственост. Унгария като приход в аудиовизуалния сектор е абсолютният лидер", обясни Георигев.
Той даде за пример и държави като Полша, Румъния, Гърция, които също имат добре развита инфраструктура, финансови стимули, които са управленски решения.
"Въпреки това, България има инфраструктура, има механизъм за финансов стимул, имаме работещ, приемливо работеща изпълнителна агенция „Национален филмов център" и имаме заявка от всички, че искаме да се развиваме или да развиваме този сектор добре. Въпреки това, ние сме на последно място", каза още Георгиев.
"Какво би се случило, ако загубим едно от съществените неща, които ще ни дадат възможност да се развиваме в бъдеще като икономически и културен сектор – говоря за киното? Ако махнем инфраструктурата, остава единствено субсидията от държавния бюджет и човешкият ресурс. Няма друго", каза той.
"Какво би било посланието след 17 ноември 2026 година, когато киноцентърът – хипотетично, да допуснем, че е хипотеза – бъде разрушен? Това е посланието, че България е приключила с националното си кино", допълни Габриел Георгиев.
Според Павел Павлов, изпълнителен директор на „Аудиовидео Орфей" съществуването на киноцентъра е от национално значение.
"Държавата, в лицето на нашите деди, е вложила над 120 милиона евро еквивалент в направата на киноцентъра. Когато е построен по царско време, земята, когато е отредена, на никой нищо не му е взето. Тоест, когато е отредено, че това ще бъде за кино, хората, които са имали, са били обезвъзмездени", каза Павлов.
"Не може да си позволим да възникнат поредните къщички – както се случи на терените около киноцентъра, за които аз роптая от три години вече. Слава Богу, че министър Милошев вече повдигна темата. И го моля и тук да поеме такава загриженост, с каквато до момента се обръща към киногилдията, както – цитирам го: „Аз съм един от вас", каза още Павлов.
