Данъчни облекчения и специални инвестиционни сметки трябва да убедят европейските домакинства да извадят част от парите си от банковите депозити и да ги вложат в акции, облигации, инвестиционни фондове и допълнителни пенсии.
Това е една от основните мерки в подготвяния от Брюксел “Съюз на спестяванията и инвестициите”. Неговата цел е част от огромния финансов ресурс на домакинствата да стигне до европейските компании, които се нуждаят от капитал, за да развиват нови технологии, да разширяват производството си и да останат в Европа. Общият размер на депозитите на домакинствата в ЕС се оценява на около 10 трилиона евро. Преди дни председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен определи тези пари като “мързеливи спестявания”, които носят сравнително ниска доходност. Това не означава, че Брюксел възнамерява да изтегли, управлява или инвестира всичките 10 трилиона евро. Решението дали част от спестяванията да бъдат инвестирани, трябва да остане доброволно и да се взема от собственика на парите.
При оптимистичен сценарий по-широкото участие на хората на капиталовите пазари може да увеличи инвестициите в активи от ЕС с повече от 1,2 трилиона евро за 10 години. Според оценката в доклада на Марио Драги ЕС се нуждае от допълнителни инвестиции за 750–800 млрд. евро годишно до 2030 г. Сумата трябва да финансира цифровизацията, енергийния преход, инфраструктурата, отбраната, сигурността и развитието на нови производства.
Основният инструмент, който ще се използва за раздвижване на мързеливите пари, са специалните спестовно- инвестиционни сметки. Те ще приличат на обикновена сметка в банка, но чрез тях може да се купуват акции, облигации и дялове от инвестиционни фондове.
Препоръката на ЕК е да няма задължителна минимална сума за откриването на такава сметка или за редовни вноски. Комисията дава пример, че инвестирането може да започне дори с 10 евро.
Хората могат да имат повече от една сметка, включително при различни банки, инвестиционни посредници и онлайн платформи.
Предвижда се и лесно прехвърляне на портфейла от един посредник към друг. Таксите трябва да бъдат ограничени до реалните административни разходи, а прехвърлянето да не се смята за продажба и да не се облага с данък. Доставчиците от една държава в ЕС трябва да могат да предлагат такива сметки и в останалите, ако имат необходимия европейски лиценз.
За да станат сметките привлекателни, ЕК препоръчва данъчни стимули. Възможните модели включват приспадане на внесената сума от облагаемия доход, освобождаване на печалбата от данък, отлагане на облагането до изтеглянето на средствата или прилагане на единна по-ниска ставка. Предвижда се и максимално опростяване на данъчното деклариране. Вместо всеки човек сам да изчислява печалбите, дивидентите и дължимия данък, това може да се прави от банката или инвестиционния посредник.
Тези облекчения обаче няма да бъдат въведени автоматично с европейски регламент. Документът на ЕК е препоръка към членките. Всяко правителство трябва да реши дали да създаде инвестиционните сметки, какви данъчни предимства да даде и каква част от потенциалните приходи в бюджета е готово да отстъпи. Чрез сметките трябва да бъдат достъпни най-малко акции, облигации и фондове, отговарящи на европейските правила. Сложни и високорискови, както и повечето криптоактиви, трябва да останат извън тях. Целта е продуктът да бъде подходящ и за хора без голям инвестиционен опит. Брюксел иска повече пари да остават в европейската икономика, но не предлага задължително ограничение средствата от новите сметки да се влагат само в компании от ЕС. Все пак на посредниците се препоръчва да предлагат достатъчно европейски инвестиционни възможности, включително в цифровизацията, зеления преход, сигурността и отбраната.
Комисията обосновава инициативата и с разликата в дългосрочната доходност. Според нейна примерна сметка инвестиция в европейския фондов пазар от 2009 до 2024 г. е увеличила реалната си стойност с повече от 50% след приспадане на инфлацията. Ако същите пари бяха останали на депозит, покупателната им способност би намаляла с над 10%.
Тази сметка обаче не означава, че бъдещата доходност е гарантирана. Затова ЕК изрично препоръчва да се запази резерв за непредвидени разходи, а инвестициите да се разпределят между различни активи.
Втората посока са допълнителните пенсии. ЕК предлага по-широко използване на автоматичното включване на работещите в допълнителни пенсионни схеми, като всеки трябва да запази правото си да се откаже. Предвиждат се национални системи, чрез които хората да виждат на едно място натрупаните права и очаквания доход след пенсиониране.
Подготвени са и промени в правилата за професионалните пенсионни фондове и общоевропейския личен пенсионен продукт PEPP. Целта е фондовете да инвестират по-голяма част от активите си дългосрочно в европейската икономика. ЕК подчертава, че тези схеми трябва да допълват, а не да заменят държавните пенсии.
Третият елемент е възстановяването на европейския пазар на секюритизация. При този механизъм банките обединяват отпуснати ипотеки, потребителски или фирмени кредити и ги превръщат в ценни книжа, които се продават на инвеститори. Така се освобождава капитал за отпускане на нови заеми. Отделно се облекчават условията, при които банки и застрахователи могат да влагат в акции и други дългосрочни инвестиции. Предвижда се по-благоприятно третиране, когато частните инвеститори участват заедно с Европейската инвестиционна банка или с национални банки за развитие.
Към началото на септември 2026 г. пакетът все още не е окончателно приет. През юли финансовите министри на ЕС се ангажираха да постигнат позиция на съвета до октомври, а целта е окончателното споразумение да бъде постигнато до края на годината.
За България инициативата е важна заради силните предпочитания към депозитите и недвижимите имоти. България вече предлага определени данъчни облекчения. Печалбите на физически лица от продажба на акции и държавни облигации на регулиран пазар са освободени от данък. В правителствената програма до 2030 г. пък е предвидено повече компании да набират средства през Българската фондова борса, а част от спестяванията да бъдат насочени към инвестиции в реалната икономика.
Управляващите обявяват капиталовия пазар за източник на дългосрочно финансиране за бизнеса и иновациите. Ще се насърчава листването на български дружества на борсата в София, включително в комбинация с търговия на техни акции и на чуждестранни пазари. Предвижда се развитие на пазара за растеж на малките и средните предприятия, разширяване на възможностите за рисково и дялово финансиране и по-активно участие на институционалните инвеститори.
Най-конкретната мярка е свързана с държавната енергетика. До януари 2027 г. трябва да бъде направен анализ дали миноритарни дялове от държавни енергийни дружества могат да бъдат предложени на Българската фондова борса. Ще се оценят финансовите и управленските ползи, както и рисковете за държавния интерес. Държавата трябва да запази контрола върху компаниите.
Правителството планира и Национален фонд за дълбоки технологии, който с държавно съфинансиране да привлича частни инвестиции в изкуствен интелект, биотехнологии и отбранителна индустрия. България опита да раздвижи "спящи" акции, но не успя
Идеята беше книжата да отидат при инвестиционен посредник. През 2019 г. България опита да раздвижи не мързеливи депозити, а “спящи” акции. Финансовото министерство обяви концепция за тях. Идеята беше собствениците им да бъдат стимулирани в рамките на една година да преместят акциите си от личните си сметки в Централния депозитар към сметки при инвестиционен посредник.
Предложението бе, ако не го направят, акциите да бъдат прехвърлени в специален инвестиционен фонд, а собствениците да получат дялове от него.
По оценка на Министерството на финансите около 2,5 млн. акционери държаха спящи акции с номинална стойност около 2 млрд. лв.
Стигна се и до законопроект, който обаче предизвика обществен и правен отпор. Основното възражение беше, че държавата не би трябвало да се разпорежда с акции, докато не бъдат извадени от личните сметки.
Към момента Централният депозитар продължава да поддържа отделен регистър за лични сметки, но няма официални данни колко акции са прехвърлени в тях.
Владислав Горанов, бивш финансов министър, депутат: Банковите депозити все още са без алтернатива
Алтернативата на банковите депозити, за съжаление, е слабо развита в България. Липсата на финансова грамотност и доверие в капиталовия пазар правят този канал за инвестиране недостатъчно развит.
Предложението за целеви емисии на ДЦК за граждани е добра тема, но правителството много плахо гледа към нея. Промените в Закона за държавния дълг са добра основа, но има много път да се извърви.
Пламен Орешарски, бивш премиер и бивш финансов министър. Внимателно на борсата, там има големи балони
Депозитите и сега са си съвсем наред. Банките ги използват за кредити и подкрепят икономиката. Ако няма достатъчно ефективни проекти и търсене на кредити, то по-добре е съответстваща част от депозитите да си останат “замразени” в банките, а не да се превръщат в лоши кредити.
На борсата... внимателно, там има големи балони в последните година-две.
