Минималната пенсия отдавна е на бързата писта по вдигане, но с всяка година догонва все по-бързо средната лична пенсия в страната. През септември вече ги делят едва 156,68 евро, а в проценти това е 68,9%. Всъщност това е и рекордът през последните 17 г.
От 1 юли минималната пенсия е 347,51 евро, докато средната лична – 504,19 евро, показва статистиката на Националния осигурителен институт (НОИ).
През 2010 г. например разликата между тях е 58,13%. През следващите години обаче започва да спада и в годината на пенсионната реформа - 2015 г., е 54,51%. Следващата вече е 53,95%, като това е и най-малката разлика между минимална и средна пенсия у нас.
Една от причините е, че през годините минималната пенсия се вдигаше изпреварващо. Основната обаче е, че 2022-а бе годината на промените. Първо, от юли същата година пенсиите бяха увеличени с 10%. После пък към тях беше включена и т.нар. COVID добавка от 60 лв. Това също не беше достатъчно и се прибавиха и индивидуални компенсаторни суми, защото прибавянето на 60 лева (30,68 евро) във формулата можеше да се окаже по-неблагоприятно. От октомври беше направено ново преизчисление с тежестта на стажа. И така само през този месец 894 249 пенсионери са получили увеличение, като средната сума при тях нарасна от 813,84 на 937,55 лв. - с 15,2%.
През тази година управляващите се опитаха да поправят част от проблема, като се пробваха швейцарското правило да не се отнася точно за тази ковид добавка. След непремерени думи на шефа на бюджетната комисия Константин Проданов, че пенсионерите няма да обеднеят с 2 евро, те се отказаха от тази идея.
От формулата за новите пенсионери обаче завинаги отпаднаха тези 30,38 евро. Това е една от причините средната лична пенсия през септември да е 504,19 евро, при 503,97 евро за август.
През септември точно 428 838 пенсионери получават минималната пенсия за стаж и възраст – до 347,51 евро. Половината от тях са хора със социална пенсия за старост. А 148 307 са се възползвали от възможността да излязат година по-рано в пенсия. Мъжете са 174 083, а жените – 254 755. Най-често пък хората с толкова ниски пенсии са между 70- и 74 - годишни.
Прави впечатление, че едва 234 от тях са военни и полицаи, а 501 са хора, работили в най-тежките условия на труд – първа и втора група.
В четири области се вижда много сериозна регионална разлика. В Кърджали 44,06% получават минимална пенсия, в Смолян 41,76% от пенсионерите, в Шумен – 41,51%, а в Търговище – 41,11%. Това означава, че в тях 4 от всеки 10 пенсионери са с основна пенсия до 347,51 евро.
На другия полюс са Габрово, където само 23,22% живеят с тази сума. Следва София-област с 23,7%, Перник с 24,63% и Враца с 25,67%.
Бившите военни и полицаи пък вземат средно 1027,14 евро, което е двойно повече от останалите. Между 347,52 и 400 евро вземат още 725 259 пенсионери. Или общо 1 154 103 души са с пенсия до 400 евро. Това е 55,76% от всички пенсионери.
Около 550 хил. пенсионери получават над 500 евро. От тях 90 315 са с пенсии над 1000 евро.
Както “24 часа” писа, замразяването на тавана от 1 юли вдигна двойно хората, които го получават. Така през първите три месеца на годината тази сума са получавали 8922 души. А от юли вече са 15 817, показва онлайн справката. През септември с максимални суми от 1738,40 евро са 15 917 пенсионери. А над 1738,40 евро получават 20 пенсионери. Това пък могат да са хора, които са заемали един от следните 5 важни поста в държавата, които гарантират пенсия без таван.
Според Кодекса за социално осигуряване максималният размер не важи за лицата, които са били президент и вицепрезидент на България, председател на Народното събрание, министър-председател или съдия в Конституционния съд.
Близо 8,6 милиарда евро са разходите за пенсии и обезщетения от държавното обществено осигуряване (ДОО) към юли, докато приходите са за 4,8 милиарда евро. Само за пенсии през първите 7 месеца са платени 7,655 млрд. евро. Спрямо същия период на 2025 г. разходите за пенсии са се увеличили с 694,7 млн. евро (10%). През тази година общо разходите на ДОО са 15,262 млрд. евро, а догодина ще са 16,404 млрд. евро. А след две години парите за пенсии и обезщетения ще стигнат впечатляващите 17,489 млрд. евро. Очакваният недостиг на средства е в размер на 6,739 млрд. евро за 2027 г. и 6,768 млрд. евро за 2028 г.
В дългосрочен план най-силно влияние върху финансовото състояние на държавната пенсионна система в България ще оказват следните фактори: демографските промени, условията за пенсиониране и коефициентът на заместване на дохода. Очаква се възрастовата структура на българското население да се промени значително през следващите десетилетия поради динамиката на раждаемостта, продължителността на живота и миграционните потоци. Съотношението между броя на пенсионерите и броя на осигурените лица ще нараства, написа в отговор на въпрос вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев до бившата социална министърка Деница Сачева.
Минималната заплата ще се вдигне само с 40-50 евро от 1 януари. През следващата година ще има нова формула за минималната заплата. Сега тя е 620,20 евро. През август се договори новият механизъм да отчита четири показателя и така долната граница е 620,20 евро, а горната - 672,80 евро. Синдикати и работодатели не успяха да се разберат и така държавата ще определи числото. Каквато и сума да избере правителството, тя ще е по-ниска спрямо старата формула, която даваше 690 евро.
Преди дни бе записано 660 евро като прогнозен размер на минималната заплата за 2027 г. в указанията към първостепенните разпоредители с бюджет от страна на финансовото министерство. За 2028 г. числото е 680 евро, а за 2029 г. е 710 евро. Социалната министърка Наталия Ефремова обясни пред bTV, че реалистичното число е с 40-50 евро повече от сегашните 620,20 евро. Вдигат тежестта на стажа във формулата. От 1 юли догодина пенсиите ще се вдигнат по законното швейцарско правило, което отчита 50% от ръста на доходите и 50% от този на инфлацията. Това ще важи и за минималната заплата, обеща социалната министърка Наталия Ефремова.
Освен това в бъдеще се предвижда и преглед на пенсионната формула. Така в нея осигурителният стаж ще тежи повече. В момента една година без превръщане носи 1,35% при изчисляването на пенсията. Ако този процент бъде увеличен, човек с по-дълъг осигурителен стаж ще получи по-висока пенсия при същия осигурителен доход. Последно тежестта на стажа бе вдигната на 25 декември 2022 г. А в плановете на тогавашното правителсво на Кирил Петков бе разписано тя постепенно да достигне 1,5%.
Може да не е в този бюджет, но в дългосрочен план в управленската програма на “Прогресивна България” това е записано, добави Ефремова. Както “24 часа” писа, друга дългосрочна промяна е изваждането на пенсиите, несвързани с трудова дейност, от НОИ. Те ще преминат към социалното подпомагане.
По 50 евро за Коледа за бедните. Вдигат детски и майчинство. По 50 евро за Коледа ще получат 520 хил. бедни през ноември. За целта в бюджета са предвидени 30 млн. евро. За първи път помощта ще се изплаща на всички нуждаещи се, а не само за пенсионерите. Тя се плаща два пъти в годината - през март и ноември.
Тя ще е за няколко групи: хора, които получават месечни социални помощи; деца и младежи от 18 до 21 г., които напускат резидентна социална услуга; хора с право на целева помощ за отопление; деца с трайни увреждания; родители и настойници на деца без право на наследство на пенсия; ветераните и военните, които се подпомагат от Агенцията за социално подпомагане.
Предвижда се повишение на стимула за връщане на работа на майките през втората година от майчинството. “По отношение на подкрепата за майките и семейните помощи в момента се правят изчисления, които според възможностите на бюджета да дадат по-висока подкрепа на различните групи”, обясни социалната министърка Наталия Ефремова.
