По европейски и национални програми екологичните неправителствени организации (НПО) получават огромни средства за реинтродуциране, разселване и адаптация на лешояди.
От много години зелените демонстрират силна привързаност към тези птици, тъй като процесите по излюпването, отглеждането и разселването им носят значителни приходи на екологичните НПО.
СЕДЕМ МИЛИОНА ЕВРО ЗА ЛЕШОЯДИ И ОРЛИ
През 2015 г. Европейската комисия отпуска мащабен инвестиционен пакет, в който около 7 млн. евро са насочени към проекти за опазване на черния лешояд и царския орел в България.
Само програмата, по която НПО „Зелени Балкани“ получава средства за разселване на черни лешояди в България, е на стойност около 3,5 млн. евро. От тях приблизително 2,6 млн. евро са европейско финансиране, а останалите близо 1 млн. евро са осигурени от бюджета на Министерството на околната среда и водите.
Проектът се изпълнява от 2015 г. Според публикуваните тогава данни по него са отгледани три лешояда, които впоследствие са напуснали България. Опитите за разселване на още една птица продължават.
На тази база простата сметка показва, че вложените до този момент средства се равняват на приблизително 1 млн. евро за една птица.
Проектът се изпълнява от „Зелени Балкани“ и Фонда за дивата флора и фауна. В публичното пространство той придоби допълнителна известност и покрай големия пожар в Национален парк „Пирин“ през лятото на 2017 г. над селата Стара Кресна, Ощава и Влахи, при който изгоряха вековни гори, а щетите бяха за милиони левове. Случаят беше свързван със служител на една от организациите.
ЛИПСА НА ХРАНА
Колкото и милиони евро да се дават за разселване на лешояди, увеличаването на популацията на този вид птици е невъзможно без достатъчно храна.
Драстичното намаляване на традиционното екстензивно пасищно животновъдство оставя птиците без естествения им източник на храна – мършата.
Освен това в страната се наблюдава свръхпопулация на мечки, вълци, чакали и лисици. Последните вече се срещат дори по улиците и в парковете на градовете, включително в София. Всички те също се хранят с мърша.
Така хранителната база на лешоядите е силно ограничена.
НИКОЙ НЕ ТРОВИ УМИШЛЕНО ЛЕШОЯДИ
За пасищното животновъдство сериозен проблем е големият брой чакали, вълци и мечки. Те нападат и убиват селскостопански животни – овце, кози и телета.
Затова на места се залагат отрови срещу хищниците. Лешоядите се превръщат в косвени жертви, когато попаднат на отровена мърша.
КАМПАНИИТЕ НА ЗЕЛЕНИТЕ
Всеки случай като този в Стара планина незабавно бива използван от зелените НПО като възможност да поискат нови и още по-големи средства за покупка и разселване на лешояди.
Сумите се измерват в милиони евро.
В същото време броят на лешоядите в страната въобще не е малък. От вида белоглав лешояд са регистрирани 654 птици, като най-голям е броят им в Източните Родопи.
Засечени са и 36 гнезда на египетски лешояди и 40 двойки черни лешояди. И при тези видове популацията е концентрирана най-вече в Източните Родопи.
Доходоносните възможности всъщност са свързани с опитите на еколозите да разселват тези видове и в други райони на страната. За тази дейност се получават милиони.
Проблемът е, че на много от тези места няма достатъчно храна и птиците или умират, или напускат района и сменят местообитанието си.
ЗЕЛЕНИТЕ ПЕЧЕЛЯТ И ОТ ДРУГИ ВИДОВЕ ПТИЦИ
Лешоядите далеч не са единственият вид, за чието наблюдение, опазване и разселване екологичните организации получават сериозно финансиране.
В предишна публикация на „Еко Новини“ бяха представени данни, според които екологични НПО като „Зелени Балкани“, Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), WWF, Българска фондация „Биоразнообразие“ и други са получили над 43 млн. лева само за дейности, свързани с броене, наблюдение и разселване на птици.
Сред посочените проекти са 7,516 млн. лева за броене и разселване на черни лешояди, близо 8 млн. лева за опазване на царски орли от електропроводи, 3 млн. лева за броене на соколи, 5,5 млн. лева за план за защита на червеногушата гъска и 4 млн. лева за дейности, свързани с пеликани в Атанасовското езеро.
В справката са включени още милиони левове за наблюдение на египетски лешояди, броене на ястреби и орли, изграждане на гнезда за малък петнист орел, броене на птици в Атанасовското езеро, наблюдение на диви кози и мечки, както и редица други природозащитни дейности.
Сред описаните разходи са още 650 хил. лева за хранене на черни лешояди, 1,1 млн. лева за отглеждане на планински кеклик, 470 хил. лева за лалугери, 1,7 млн. лева за засаждане на върби, 780 хил. лева за изграждане на гнезда в Поморийското езеро и 700 хил. лева за броене на чапли по Марица.
Посочени са още 1,4 млн. лева за броене на пеликани и консултации за опазването им в Сребърна, 800 хил. лева за дейности, свързани с риби в Русенски Лом, 580 хил. лева за наблюдение на диви кози и мечки във Витоша и 450 хил. лева за броене на трипръсти кълвачи, глухари и белогръби кълвачи.
В справката фигурират и 1 млн. лева за дейности с яйца от костенурки в Алдомировското блато, както и проект за 2 млн. лева, включващ наблюдение на дива коза, дейности, свързани с пеперудата Червен Аполон, и проучвания за местообитания на мечки.
Отделно са посочени стотици хиляди левове за екологични академии, книжки, училищни лекции и обучения.
Финансирането идва основно от европейски програми и държавния бюджет. В предишния материал на „Еко Новини“ е поставен въпросът доколко изразходваните средства водят до реални и трайни резултати за природата и доколко основните печеливши от системата не се оказват самите екологични организации.
Справката обхваща периода до 2016 г. и според представените в нея данни общата стойност на финансирането по изброените дейности надхвърля 56 млн. лева.
Колко средства са получили екологичните организации по подобни проекти след 2016 г. предстои да бъде установено чрез данни, поискани по Закона за достъп до обществена информация.
