Смартфоните, таблетите, социалните мрежи и видеоигрите често са обвинявани за нарастващата депресия сред младите хора, проблемите с поведението и недостига на сън. Но дали екраните наистина увреждат детския мозък?
Според проф. Пийт Ечелс от Bath Spa University научните доказателства не са толкова категорични. Той е анализирал стотици изследвания и смята, че много от тревожните заключения се основават на данни, които трудно могат да докажат причинно-следствена връзка.
Един от проблемите е, че много проучвания разчитат на самоотчитане – децата сами посочват колко време прекарват пред екрана и как се чувстват. А това може да даде неточна картина.
Освен това „време пред екрана“ може да означава много различни неща. Едно е детето да гледа образователно съдържание, друго – да разговаря с приятели, а трето – с часове да превърта тревожни новини или социални мрежи.
Голямо изследване с около 11 500 мозъчни сканирания на деца между 9 и 12 години открива определени връзки между използването на екрани и начина, по който мозъчните области взаимодействат. То обаче не намира доказателства, че екраните сами по себе си водят до влошаване на психичното здраве или когнитивните способности.
Но опасенията не са без основание
Други учени са по-предпазливи. Проф. Джийн Туендж от Държавния университет в Сан Диего смята, че широкото разпространение на смартфоните и социалните мрежи съвпада с ръста на депресивните симптоми сред тийнейджърите.
Изследване от Дания от 2024 г., в което участват 181 деца, показва, че ограничаването на екранното време може да подобри някои психологически показатели и просоциалното поведение. Британско проучване също открива връзка между по-интензивното използване на социалните мрежи и по-високите нива на депресивни симптоми при момичетата.
Затова учените са единодушни поне в едно: не е достатъчно да се броят часовете пред екрана. От значение е какво прави детето онлайн, дали това измества съня, движението, училището и общуването лице в лице и дали употребата се превръща в проблем.
Така че въпросът не е просто „Колко време пред екрана е прекалено?“, а „Как детето прекарва това време и какво му отнема то?“
