Съюзниците на НАТО от Източна Европа предлагат да поемат част от разходите за американските военнослужещи, разположени на тяхна територия, в опит да убедят администрацията на президента Доналд Тръмп да не намалява военното си присъствие в региона. Това съобщават запознати с въпроса източници пред "Блумбърг".
Предложението се подготвя за срещата на съюзниците с американския заместник-министър на отбраната Елбридж Колби в Брюксел на 27 август. Вашингтон е изпратил на европейските съюзници въпросник, който трябва да бъде попълнен до 28 август. Той е изненадал европейските столици в разгара на лятото с въпроси, свързани с подкрепата за плановете на Доналд Тръмп. Сред тях са дали държавите „публично са подкрепяли" външната му политика, дали поставят ограничения върху използването на американски военни бази и дали харчат средства за американски отбранителни компании.
Броят на американските военнослужещи в Европа варира между 80 000 и 100 000 в зависимост от ротациите и ученията, като повече от една трета от тях са базирани в Германия. В Източна Европа американското военно присъствие е по-малко – от няколкостотин военнослужещи в балтийските държави до няколко хиляди в Полша. Страните от източния фланг на НАТО ще покажат силното си желание да приемат възможно най-много американски военнослужещи, което обяснява и готовността им да поемат по-голяма част от разходите, посочват източниците, пише japantimes.
Най-големите европейски членки на НАТО водят разговори за координиран отговор, който да не предизвика гнева на американския президент. Напрежението между Вашингтон и някои от съюзниците се засили, след като те отказаха да участват във войната на САЩ и Израел срещу Иран. Много от европейските държави възприемат въпросника като опит да бъдат принудени да се придържат към идеологията на Вашингтон в замяна на американската защита.
След първоначалния шок сред европейските столици се е наложил консенсус за конструктивен отговор. Общото разбиране е, че всички съюзници продължават да се нуждаят и искат американско военно присъствие в Европа.
„Има въпроси, по които сме съгласни със Съединените щати, и въпроси, по които не сме съгласни. С течение на времето ще отговорим и на този въпросник", заяви финландският президент Александер Стуб. По думите му това не е натиск, а начинът, по който работи настоящата американска администрация. Оана Лунгеску, изтъкнат анализатор в британския институт за отбрана RUSI и бивш говорител на НАТО, отбеляза, че обвързването на разполагането на войски с покупките на оръжия не е нещо необичайно, но досега обикновено е било правено по по-непряк начин.
„Този ход рискува да насърчи конкуренцията между съюзниците за спечелване на благоволението на Вашингтон", коментира тя. Според нея някакъв американски процес по прегледа би могъл да бъде полезен, но досегашните действия показват, че администрацията разчита повече на „възприеманата лоялност, идеологическата близост и капризите на президента", отколкото на дългосрочна стратегия, оценка на заплахите и необходимостта от единство в НАТО.
Въпросникът е изпратен през август, а шестмесечният преглед на американското военно присъствие в Европа се очаква да приключи до декември. САЩ вече обявиха сериозни съкращения на военните ресурси, които биха изпратили при нападение, а съюзниците се подготвят за намаляване на броя на американските военнослужещи и военната техника, разположени в Европа.
Обявеният в началото на президентския мандат на Тръмп глобален преглед на американското военно присъствие така и не се състоя. Съюзниците смятаха, че той е бил отменен, но впоследствие е бил възобновен като преглед, фокусиран единствено върху Европа, след недоволството на Тръмп от това, което той възприема като недостатъчна подкрепа за войната на САЩ срещу Иран.
Повечето европейски държави са предоставили на САЩ достъп до военновъздушните си бази за провеждането на операцията, като Испания е едно от изключенията. В същото време някои европейски лидери публично критикуваха войната, което разгневи американския президент.
Някои съюзници ще дадат по-общ отговор на въпросника, за да избегнат необходимостта да отговарят подробно на някои от най-необичайните въпроси – например дали биха били готови публично да подкрепят действия на американската външна политика или да осъдят европейските политики за развитие на собствена отбранителна индустрия. Някои европейски съюзници неофициално поставят под въпрос доколко сериозен е въпросникът и смятат, че решенията може вече да са взети, като целта е да бъде представен конкретен резултат преди междинните избори в САЩ.
Очаква се оценката да доведе до допълнително свиване на американското военно присъствие в Европа. САЩ вече обявиха, че ще изтеглят 5000 военнослужещи от Германия и ще преразпределят други сили, без да ги заменят с нови. Тръмп обаче обеща да изпрати допълнителни войски в Полша, като посочи избора на националиста Карол Навроцки за президент като фактор.
САЩ също така намаляват военните ресурси, предвидени за реакция при нападение срещу съюзници от НАТО. Съкращенията засягат стратегически бомбардировачи, каквито европейските държави не притежават, както и дронове и военноморски съдове.
Пентагонът не е отговорил веднага на запитване за коментар, включително за потвърждение на визитата на Колби в Брюксел.
