Министерството на финансите публикува дългоочаквания проект на държавния бюджет за 2026 година. Публичното обсъждане на проекта е само два работни дни, след което проектът ще отиде в тристранката и в парламента – явно се бърза, за да може бюджетът да се приеме и да влезе в сила от 1 август.
Обикновено поне около месец отнемат процедурите по приемане на бюджет, така че ще трябва да се работи на високи обороти. Обаче не бива в бързината да се изпускат важните въпроси.
Предишните свръхдефицити
За 2026 г. бюджетът залага дефицит от 5,7% от БВП по българската методология (на касова основа) и 5,4% по европейската методология (на начислена основа).
Това е значително повече от ограничението от 3%, което налагат европейските и българските правила. Подобни нива на бюджетен дефицит не сме имали от 2014 година – тогава отново имаше смяна на властта след протести и бюджетните разходи бяха изпуснати от контрол, но по онова време имаше и по-сериозен проблем, а именно фалитът на банката КТБ.
След 2014 година бюджетният дефицит от 5,4% бързо беше елиминиран и България дори не влезе в процедура по свръхдефицит. Още през 2015 г. дефицитът беше свален на 1,9%, а през 2016 г. дори се отчете излишък и той продължи в целия период до пандемията.
През последните 30 години отчетохме свръхдефицит още в два случая – по време на световната финансова криза, когато дефицитът стигна 4,4% от БВП през 2009 г. и по време на световната пандемия през 2021 г. с дефицит от 4%. В тези два случая проблемът беше предизвикан от външни причини и свръфдефицитът продължи две години. Но тези случаи не са съвсем съотносими към сегашната ситуация, защото бяха предизвикани от международни кризи, докато сега говорим за вътрешно предизвикани проблеми.
Огромни свръхдефицити имаше и в периода до 1996 г. – те предизвикаха хиперинфлация и срив на българския лев, а отделно имаше и фалит на десетки банки и на почти цялата икономика. По онова време проблемите бяха изцяло вътрешно породени заради фалита на комунизма, нежеланието да се правят реформи и печатането на пари като средство да се замажат очите на избирателите. Но все още достатъчно хора помнят времената от преди 30 години и не биха позволили да повтаряме подобни стратегически грешки.
Инфлацията е основната разлика
В последните 30 години периодите на свръхдефицит се случиха във времена на ниска инфлация и ограничена кредитна активност. А през 2014 г. дори имахме дефлация, т.е. спад на цените. Накратко, досега не сме имали свръхдефицит по време на прегряваща икономика и висок инфлационен натиск.
За съжаление, сегашният период на свръхдефицит се случва в съвсем различна среда. В момента новият кредит за домакинствата е над 1 милиард и 250 милиона евро на месец, т.е. пет пъти повече от увеличението на всички заплати в частния сектор на икономиката!
Държавата планира 7,2 милиарда евро дефицит с новия бюджет за 2026 г., което допълнително ще надуе паричното предлагане. При една прегряваща икономика свръхдефицитът и кредитът наливат масло в огъня на инфлацията и стимулират вноса и търговския дефицит.
В тази ситуация Министерството на финансите всъщност очаква сравнително ниска инфлация до края на годината. Как ще стане тази магия – висок дефицит и кредитиране, а ниска инфлация? Всъщност експертите в МФ се надяват, че кредитът за домакинствата ще се забави още през тази година и допълнително през следващата година. За съжаление, подобна прогноза сме виждали и в предишни години и тя така и не се реализира. Данните за 2026 г. до момента също не дават индикации за забавяне на кредита – всъщност новият потребителски кредит допълнително се ускорява.
Реално високият темп на кредитиране заедно с високия свръхдефицит ще създадат двоен инфлационен натиск, който рискува да подхранва вътрешните цени дори при срив на петрола на международните пазари. Правителството и БНБ е добре да се координират и да не допускат продължаване на високия инфлационен натиск.
Еднократен или хроничен проблем
В проектобюджета се залага свръхдефицит не само през 2026 г., но също така и през 2027-а, а по европейската методология дори и през 2028 г. На стр. 36 от доклада към бюджета се вижда, че дефицитът на начислена основа ще бъде 3,9% от БВП през 2027 г. и 3,3% през 2028 г. Това е прекалено дълго удължаване на периода на свръхдефицит, което ще подхранва макроикономически неравновесия и инфлация.
Правителството твърди, че има натрупани дължими, но неплатени разходи, които вдигат дефицита за настоящата година, но тогава защо има свръхдефицит и през следващите две години? Защо държавният дълг расте не само през 2026-а, но и през 2027-а и 2028 г., и то с по пет милиарда евро във всяка от трите години? Ако има еднократен проблем, би трябвало да има еднократен свръхдефицит и дълг и след това да видим стабилизация.
Най-добрият вариант е свръхдефицитът да е само тази година – сега да се платят всички забавени плащания, сега да се платят еднократните разходи по реформите, например обезщетения за съкращения и пенсиониране на администрация и преструктуриране на структури. А от 2027 година да се влезе в нива на ниски дефицити и намаление на държавния дълг. Това, заедно с мерки за охлаждане на кредита за домакинствата ще гарантира бързо излизане от инфлационната спирала.
