България има ново редовно правителство. Парламентът гласува състава и структурата на кабинета „Радев”. „За” кандидатурата на премиер структурата на Министерски съвет бяха 124 депутати (всички от "Прогресивна България", „против” се обявиха 70 народни представители (от ДПС, ПП, ДБ и "Възраждане), а 36 (от ГЕРБС-СДС) се въздържаха. С двама по-малко гласуваха "за" състава на МС. Минути след 11 ч. премиерът, вицепремиерите и министрите положиха клетва в Народното събрание.
Начело на 107-ото правителство на страната ни като министър-председател застава лидерът на „Прогресивна България” Румен Радев. Той ще има четирима вицепремиери - Гълъб Донев, Атанас Пеканов, Александър Пулев и Иво Петков. Двама от тях - Петков и Пеканов, ще са без портфейл.
Председателят на ПГ на „Прогресивна България” Петър Витанов представи кандидатурата на Румен Радев за министър-председател, пише nova.bg. В емоционално слово той обясни, че с нея се връща „нормалността в българската политика”, както и понятията като доблест, чест, доверие и солидарност. „Защитаваме кауза. Онези хора, които сме защитавали през годините, винаги са били безправните и отхвърлените, които с надежда чакат нов живот. Днес не само представям кандидатурата на Румен Радев, а се надявам, че с нея окъсаните хора, чакащи надежда, ще бъдат по-малко”, каза той.
В структурата на новия Министерски съвет влизат общо 18 министерства. За финансите на държавата ще отговаря Гълъб Донев. С цел по-свита администрация досегашните министерства на икономиката и индустрията и това на електронното управление се сливат в едно под надзора на Александър Пулев.
За вътрешните работи ще отговаря Иван Демерджиев. Той е заемал поста на министър и в служебен кабинет на Румен Радев като президент. Правосъдното министерство се оглавява от Николай Найденов. Начело на това на труда и социалната политика застава Наталия Ефремова.
Министър на външните работи е Велислава Петрова-Чамова. За земеделието и храните ще отговаря Пламен Абровски. В креслото на министър на регионалното развитие и благоустройството отново сяда Иван Шишков. Иван Василев е назначен за министър на иновациите и дигиталната трансформация. Енерийното министерство поема Ива Петрова.
Министър на транспорта и съобщенията е Георги Пеев. Министерството на образованието и науката пък ще ръководи проф. Георги Вълчев. За здравеопазването ще отговаря Катя Ивкова. Росица Карамфилова-Благова застава начело на Министерството на околната среда и водите.
Министър на отбраната е Димитър Стоянов, а на културата – Евтим Милошев. За родния туризъмн ще отговаря Илин Димитров. Министерството на младежта и спорта пък поема Енчо Керязов.
Преди гласуването в пленарната зала
Намерихме най-подходящите хора за постовете, а не постове за хората, увери Константин Проданов от „Прогресивна България” преди гласуването. Той подчерта, че никой от министрите няма зависимости, а са доказани специалисти, познаващи системата от вътре. По думите му министрите няма тепърва да се учат на управление, защото няма да имат толеранс не само „меден месец”, но и „медена седмица”.
Този кабинет е първият, който още преди да е назначен, е атакуван, смята Явор Гечев. "Обществото даде оценката за всяка парламентарна група. Хората имат качествата да изпълняват функциите на министри. Моля обществото за толеранс. Това правителство ще бъде оценявано по нещата, които ще докаже. Оставете кабинета да покаже какво може", призова той.
„Няма да подкрепим този кабинет. Ще гласуваме въздържал се. Защо? Уважаваме вота на българските граждани”, заяви Тома Биков от ГЕРБ-СДС. На тези избори българските граждани дадоха ясен сигнал за прекратяване на политическата криза, допълни той. По думите му има възможност за това, но то зависи от спечелилата партия.
„Аз се надявам в следващите дни и месеци да сложим клишетата на заден план — монтажи, демонтажи, олигархични модели. Ще ви кажа нещо: ако България беше олигархична държава, а не демократична, каквато ние твърдим, че сме, то това означава, че настоящото мнозинство е продукт на олигархичната система. Това е логиката. Аристотел обаче казва и нещо друго - олигархията се преодолява само с военна тирания. Ние се надяваме, че диагнозата, че България е олигархична държава, ще бъде променена и ще приемем факта, че България от 36 години е демократична страна”, каза Биков.
Велислав Величков от „Продължаваме Промяната” се обърна лично към Румен Радев като „единствения човек, от когото зависи управлението”. „Г-н Радев, искам да Ви кажа, че хората дадоха много големи надежди на правителство, което да отразява многообразието с нужния професионализъм, авторитет, честност и почтеност на кандидатите, които представихте. Не виждам обаче нищо такова в този набор от хора. Виждам странен миш-маш от неизвестни хора със спорни биографии, без експертиза и такива, свързани с предишни управления. Той силно разкритикува предложението за министър на правосъдието и подчерта важността от съдебна реформа.
„Гражданите дадоха абсолютно мнозинство на една партия и това върви с недвусмислен мандат на демонтиране на модела на завладяната държава. Не мандат за общи приказки, а за смели реформи, с визия за България. За съжаление, имаме всички основания да сме скептични, че този мандат, даден от гражданите, ще бъдат изпълнен. Едва ли ще видим смели реформи от опитни бюрократи, вероятно участвали в затлачването на редица публични системи”, каза Божидар Божанов от ПГ на "Демократична България". Депутатът допълни, че ДБ ще е силна опозиция, която показва, че може по-добре. "Ще участваме в избора на ВСС - демонтирането на модела започва от там", увери той.
Лидерът на „Продължаваме Промяната“ Асен Василев направи политическо изказване от парламентарната трибуна, в което акцентира върху обществените очаквания, състава на управлението и икономическата политика на държавата. Той започна с оценка за обществените нагласи и политическата легитимност на властта.
„Основното, което трябва да се отчете днес, е, че българският народ има надежда“, заяви Василев, като допълни, че тази надежда е била изразена чрез „гласуването на доверие на една парламентарна група да поеме управлението на страната за първи път от 30 години насам“. По думите му обаче дневният ред не се определя от политическите сили, а от обществото.
Той припомни и миналогодишни политически събития, свързани с бюджетната рамка, като посочи, че „въпреки че имаше мнозинство, не беше приет бюджет“. „Това е урок, който не трябва да се забравя“, подчерта партийният лидер, добавяйки, че управлението не може да се случва „напук на желанията на гражданите“. Василев акцентира върху понятието за стабилност в управлението, като заяви, че тя не зависи от броя на депутатите, а от легитимността на решенията и от това дали обещанията се изпълняват. Той подчерта, че политическата отговорност включва и обяснение към гражданите, когато дадени обещания не могат да бъдат изпълнени.
„Историята не започва днес и няма да свърши утре. В тази зала трябва да се припомня политическото минало на всеки един от хората, които са тук. Доверието беше загубено през последните години и в изказванията на представителите на „Прогресивна България” много пъти се акцентираше за това. Кандидатът за министър-председател Румен Радев каза, че политическата криза свърши, декларативно го обяви. Аз не съм съгласен, защото политическата криза ще свърши тогава, когато доверието се възстанови, както и Румен Радев през 2025 година го каза. Само че не виждам как ще може да се възстанови това доверие, при условие, че Румен Радев през 2025 година говори едно, а през 2026 година прави съвсем различно. Говорителите и представителите на „Прогресивна България” в хода на кампанията и след изборите доста коректно обявяваха своите позиции, че нямат намерение да връщат българския лев, че нямат намерение да проведат и такъв референдум. Как можем да кажем, че политическата криза е свършила, след като лъжите, измятанията и подмяната продължават”, заяви лидерът на „Възраждане” Костадин Костадинов.
