Как част от по-високата стойност на имотите да остава в общината, а парите да отиват целево за благоустрояването на София - над такъв механизъм работи градската управа.
Още няма конкретика как точно ще функционира, но законопроект за създаване на фонд “Благоустройство” беше внесен преди повече от година от “Спаси София”. Преди седмица идеята столицата да има такъв целеви фонд подкрепи регионалният министър арх. Иван Шишков на среща с районните кметове. За създаването му настоява и кметът Васил Терзиев.
“Имотите покачват стойността си обикновено вследствие на инвестиция или на придобито право. Много често това се случва след действия на общината - строителство на метро, детска градина, изграждане на канализацията, ремонт на булевард или градинка. Стойността им се покачва и при промяната в устройствения статут - преминаването от една зона в друга, или одобряването на ПУП с по-високи параметри. Доказано е, че дори само обявяването на бъдеща спирка на метрото вдига значително цените на имотите в зоната - както на земята, така и на сградите. И е доказано, че ако имотът ти бъде отреден за застрояване, това качва цената му десетки пъти. Всички тези повишения в цената на имотите са вследствие на решения или инвестиции на общината. Вече над 30 г. обаче това покачване остава изцяло в ръцете на собствениците на имоти или на инвеститорите. А общината хем е повишила стойността на земята, хем се е ангажирала с изграждането на инфраструктура, хем не е предвидила откъде ще дойдат парите”, обясни пред “24 часа” зам.-кметът на столицата по градско планиране и развитие арх. Любо Георгиев.
Логиката на фонд “Благоустройство” е част от тази повишена стойност, която се дължи на действия на общината, но облагодетелства частни субекти, да остава в градската хазна.
“Такава е световната практика. Такива са били законите и у нас до 1945 г.
Тогава 75% от тази стойност се е превеждала на общината. Сега това би било нереалистично, а и може би ненужно. Но някаква значителна част от повишението в цената на имотите е нужно да се връща в общинската хазна, за да има пари за изграждането на инфраструктура и за благоустройството на града”, казва арх. Георгиев.
Затова общината вече готви законодателни промени. Правена е среща по темата с общински съветници, черновата на проекта ще се обсъди с МРРБ.
От няколко месеца работим по различни писти - финансов механизъм за оценка на повишената стойност, а после и придобиване на част от нея; правни въпроси; онагледяване на казуси, разказа зам.-кметът.
Засега идеята е това да не е нова такса, която инвеститори и собственици да плащат, а отчисленията да се правят според реалната промяна в стойността на конкретния имот. И сега пазарни оценки се правят при създаването на устройствени планове по чл. 16 от Закона за устройство на територията, тъй като те имат директно вещноправно действие - собствениците прехвърлят до 25% от площта на имота си на общината за инфраструктура и в замяна получават нов урегулиран имот.
Но каквато и да е формата на събиране на средстата, общината е амбицирана да накара големите инвеститори да оставят добавена стойност за града при реализирането на проектите си.
“От няколко месеца при разглеждането на заявки за изменения на ПУП правим оценка на поемния капацитет на територията. И по-точно на баланса или в повечето случаи дисбаланса на територията - има ли дефицит на места в детски градини, достатъчно озеленяване, може ли канализацията или улиците да понесат инвестиционното намерение. Работата на “Софияплан” е основополагаща за тези действия. Все още нямаме капацитет да правим това за всички части на София, но сме се фокусирали върху няколко градски и извънградски зони. Когато отчетем дисбаланс, го комуникираме с инвеститора. И започваме разговор дали и как те могат да се включат в преодоляването на този дисбаланс”, обясни арх. Георгиев. Защото законите казват, че трябва да има качествена среда, но не ограничават само общината да работи за това.
“Наша отговорност обаче е да одобряваме или отказваме намерения - в зависимост от капацитета за подобряване или влошаване на качествата на средата. Градското планиране и инвестициите в имотния пазар са система с огромна инерция и се стремим да насочим плавно, но категорично действията в посока на балансирана и качествена територия. Резултатът от този подход ще става видим след поне 5 г., но все някога и отнякъде трябва да започне”, категоричен е зам.-кметът.
Напредък по темата отчитат и от “Спаси София”. Те внесоха предложенията си за създаване на фонда и в новия парламент. А след среща с председателя на регионалната комисия в НС Мартин Жлябинков той ги е пратил за становища до МРРБ, общината и браншови организации.
Формацията предлага във фонд “Благоустройство” да влизат 50% от събраните такси за разрешителни за строеж и удостоверения за въвеждане в експлоатация. Към тях могат да се добавят и събраните глоби. И всички тези средства да отиват единствено и само за изграждане на инфраструктура. “Дори да говорим само за елементарна инфраструктура като изграждане на улици, тротоари, осветление и др., това би било добър старт”, смята арх. Росица Николова, общински съветник от “Спаси София” и автор на техните предложения.
Сега инвеститор, платил 100 000 евро за разрешителни, няма гаранции, че с част от тези средства общината ще направи дори един тротоар около сградата му. Т.е. трябва да има целеви фонд, който да казва за какво може да се ползват. За създаването му са нужни промени не само в ЗУТ, но и в законите за публичните финанси и за местните данъци и такси, пояснява Николова.
Според Любо Георгиев обаче идеята вече съществуващи такси да се групират и нарекат фонд “Благоустройство” няма да работи - и сега тези пари влизат в общинския бюджет. За 2024 г. събраните такси са 5,86 млн. евро (без сумите от районите), а за 2025 г. - 13,46 млн. А само реконструкцията на ул. “Опълченска” струва на общината 7,45 млн. евро, ремонтът на бул. “Стамболийски” - 23,7 млн., изграждането на надлез над жп линията при “Бакърена фабрика” - 9,5 млн. За детска градина в “Обеля” са вложени 7,9 млн., а за ново училище в “Студентски град” - 11 млн. евро. “Тоест, ако наречем фонд “Благоустройство” сбора от такси, които общината така или иначе вече събира, те ще са достатъчни за проектирането и изграждането само на едно ново училище в целия град. Едно за цяла година и нищо повече”, казва арх. Георгиев.
Идеята е градът да има неприкосновен фонд, а не всеки следващ кмет да ползва парите по свое усмотрение, коментира и министърът на регионалното развитие Иван Шишков. “Готови сме да работим за това. Наливането на пари от общината и държавата не води доникъде”, обяви той на срещата си с районните кметове. Според него само така ще се навакса със строителството на публична инфраструктура и обществото няма да остава с впечатление, че се строят само жилищни сгради.
