Социалната подкрепа трябва да се определя според конкретните потребности на човека и да му помага да бъде по-самостоятелен. За такъв нов модел настоя председателят на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова в ефира на БНТ. Тя подчерта, че промяната не трябва да води до отнемане на необходимата помощ или до намаляване на средствата, които държавата отделя.
Според Русинова идеята за обединяване и кодифициране на социалното законодателство среща сериозна подкрепа сред ангажираните в сферата.
„Това е една стара идея, която има доста сериозна подкрепа от всички, които сме ангажирани в социалната сфера. И причината е не само това, че законодателството е разпокъсано.“
Сегашната система често изисква едни и същи граждани да представят едни и същи документи пред различни институции. Същевременно човек може да получава подкрепа по няколко закона – например да има право както на помощ заради увреждане, така и на помощ за отопление или друго социално подпомагане.
Целта обаче не е съществуващите закони просто да бъдат механично обединени, подчерта Русинова.
„Това е един от изводите от дискусията вчера – да се търси изцяло нов модел на социална подкрепа, който да е индивидуализиран към конкретните нужди на човека“, заяви тя.
По думите ѝ първата стъпка е по-прецизна оценка на потребностите на всеки човек. Необходим е и по-лесен обмен на информация между службите, така че административните изисквания към гражданите да бъдат намалени.
Русинова отбеляза, че средствата за социално подпомагане, подкрепа за хората с увреждания и семейни помощи нарастват през последните години. Това обаче все още не води до достатъчно съществена промяна за голяма част от хората в риск от бедност.
„Трябва да търсим промяна на модела, промяна на начина, по който тази подкрепа стига до хората. И най-важното – тази подкрепа да им дава възможността да стават самостоятелни“, каза тя.
Като пример Русинова посочи хората с увреждания. Според нея подкрепата за тях трябва да включва не само финансова помощ и асистентска грижа, но и възможности за образование, обучение, работа и участие в обществения живот.
„Държавата да подкрепя един човек, така че колкото се може повече той да бъде в обществото ни, да бъде социален, ако има възможност да се направи достатъчно добра оценка какви са неговите способности, да му се помогне да започне да работи или съответно да се помогне на семейството му“, обясни Русинова.
Тези въпроси трябва да намерят място в бъдещото кодифициране на социалното законодателство.
„Това е дълъг процес, в който ще участват всякакви заинтересовани страни. Важното е, че от дискусията виждаме, че системата е готова“, посочи тя.
Промяната няма да изключва възможността държавата да отпуска еднократни помощи при необходимост.
„Няма как да се лиши държавата от инструмент за бърза реакция, когато се налага и парично подпомагане, и подпомагане в натура. Тоест този механизъм със сигурност ще остане“, заяви Русинова.
По отношение на личната помощ тя отчете значително увеличение както на средствата, така и на броя на ползвателите. Според нея има случаи на злоупотреби, но решението трябва да се търси в промяна на модела, а не единствено в допълнителен контрол.
„Има злоупотреби. И затова, вместо да се търсят начини как да се затегне още повече контролът, как още повече да се търсят начини да не изтичат средства, да се прави по-добро таргетиране, по-скоро трябва да се промени моделът.“
На въпрос дали гражданите трябва да се притесняват, че ще загубят помощта си, Русинова отговори отрицателно.
„По никакъв начин това не трябва да промени нито размера на финансирането, който държавата в момента отделя, защото виждаме, че нуждата от социална подкрепа продължава да остава. Но тя трябва да бъде модифицирана така, че първо да бъде съобразена с конкретните нужди на самия човек.“
Индивидуалният подход предполага да се прецени дали човек има нужда от финансова помощ, социални услуги или съдействие за намиране на работа. Като пример за по-комплексна законодателна уредба Русинова посочи Кодекса за социално осигуряване, който обединява различни елементи на осигурителната и пенсионната система.
Според нея реформата трябва да обхване и условията на труд и професионалното развитие на социалните работници.
„Със сигурност социалните работници са част от хората, които са с много натоварена професия, доста ниско платена, но сериозният проблем винаги остава за възможностите за постоянна квалификация, за подкрепа на тези хора от гледна точка на техния капацитет, за да могат услугите да бъдат много по-добри“, каза тя.
Застаряването на населението ще увеличава необходимостта от подготвени специалисти както в социалните услуги, така и в здравеопазването.
„Ние сме страна със застаряващо население, така че и системата на социалните услуги, и здравната система със сигурност ще продължават, както и други сектори, да имат нужда от все повече кадри и все по-подготвени кадри.“
Русинова подчерта, че обединяването на социалното законодателство ще бъде продължителен процес и не трябва да поражда опасения сред хората, които в момента получават подкрепа.
