Председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мая Манолова съобщи по време на форум, че започват проверки за реалните изкупни цени, на които се купува продукцията от българските производители.
„При проверките, които ще извършим – те буквално ще започнат от днес, ще стане ясна истината за това какви са реалните цени, на какви цени се купува българска продукция, българско производство, да станат публично известни“, заяви Манолова на фермерски форум.
Тя цитира данни на Евростат, според които България надвишава средноевропейските цени за основни хранителни продукти - масла и мазнини - 142 на сто, млечни продукти и яйца - 126 на сто, а захарни изделия - 116 на сто. В същото време нивата на цените са 93 на сто от средноевропейските, а покупателната способност е едва 68 на сто, допълни председателят на КЗП.
Манолова отбеляза, че това лято изкупните цени в търговските вериги са паднали драстично, като дините са били изкупувани на 9 евроцента, чушките на 30-60 евроцента при промоционални продажби в магазините от 1,50 евро, докато веригите са залагали на евтин внос - на домати от Албания, моркови от Турция, картофи от Египет.
По темата за инициативата „Кошница с грижа“ Мая Манолова подчерта, че практиката показва невъзможност проблемът да се реши с доброволни споразумения с веригите.
Тя заяви, че основният й ангажимент като председател на КЗП е понижаването на цените за потребителите, без това да става за сметка на българските производители. „Моят ангажимент е понижаването на цените, защото справедливата стойност, изобщо очакването на българите не е просто да спрат да растат цените, а тези, които са с надценки от 80, 100 на процента да бъдат около справедливата стойност“, посочи Манолова.
Тя се спря на няколко предложения за нормативни промени, сред които изтъкна необходимостта от прецизиране на методиката за „справедлива стойност“. По думите й методиката не отразява себестойността на продукта и залага погрешна база за цените на едро, вземайки тържищните цени от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, вместо реалните цени, по които търговските вериги купуват. „Това, което липсва в тази методика за справедливата стойност, е всъщност първата цена – себестойността на продукта. Там тази подробност, която е за авторите на методиката, просто е пропусната, но това според мен е ключово за всички, които произвеждат български продукт“, коментира председателят на КЗП.
Манолова каза, че КЗП настоява за законодателна промяна, предвиждаща санкции при констатирани системни или сериозни отклонения от справедливата стойност. „В случаите, в които се установи сериозно отклонение, трайно отклонение от справедливата стойност, КЗП, която следва да прави проверки, тези проверки да завършват със санкции“, посочи Манолова.
Заместник-министърът на земеделието и храните професор д-р Иван Палигоров съобщи по време на форума, че в Министерството се създава нова дирекция, която да събира пазарна информация за количества, цени, качество както за вътрешния, така и за външните пазари, за да улесни реализацията на фермерската продукция. Той допълни, че МЗХ води диалог с търговските вериги за изсветляване на верига на доставки - от полето до крайния потребител и подчерта, че държавата няма да регулира пазарните цени, а ще изисква прозрачност и проследимост на веригата.
Заместник-министърът информира още, че са проведени съвместни срещи с Агенция „Митници“ и НАП за вноса на плодове и зеленчуци от трети страни - Турция и Западните Балкани, като е било констатирано е, че камиони преминават границата с фактури на силно занижени стойности, след което стоката се препродава многократно по-скъпо. Иван Палигоров съобщи, че се въвежда облагане на стоката на границата спрямо средно установени реални цени, за да се пресече фиктивният ценови дъмпинг. „Сега възприехме и въведохме облагане на стоката в момента, в който тя влезе, но не по цената, на която е написана във фактурата, а по средната цена, която ние имаме като отчетена", допълни той.
Председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Владимир Иванов заяви по време на форума, че основният структурен дефект на българския аграрен сектор е лошата пазарна инфраструктура, захранвана от голям дял на сивата икономика и недобре уредена процесуална среда за контрол. По думите му Законът за административните нарушения и наказания отразява обществени отношения отпреди 50 години и защитава преимуществено нарушителите, превръщайки контрола в тромава административна тежест.
