16-годишно момче притежава изключително рядката способност да си спомня точно събития от собствения си живот, като превъзхожда 99,9% от населението. Момчето има силно развита автобиографична памет, известна с акронима HSAM. Смята се, че по-малко от 100 души притежават тази способност, съобщава Science Alert.
Първи спомени от тримесечна възраст
През февруари 2025 г. тийнейджърът се свързва с изследователя в областта на когнитивните науки Кристиан Баржиковски, който е публикувал няколко труда за неволевата автобиографична памет. Момчето споделя пред изследователите, че има необичайно ранни спомени - някои датиращи още от времето, когато е било на около три месеца (април 2009 г.). Съобщава се също, че помни събития от периода 2010–2011 г. - твърдения, които според изследователите са потвърдени от родителите му.
"Той описа наличието на необичайно ранни автобиографични спомени, включително такива от тримесечна възраст (април 2009 г.), както и спомени от ранното детство (2010–2011 г.), потвърдени от родителите му", посочват авторите на изследването на случая.
Според тийнейджъра усещането за съзнателно и непрекъснато автобиографично преживяване се е появило около тригодишната му възраст, като оттогава нататък повечето му спомени са изключително детайлни и лесно достъпни. Той твърди, че може да си спомни в детайли събития от около половината от дните, изминали от август 2022 г. насам.
Миризма или песен могат да отключат спомени
Характерна особеност при този случай е начинът, по който спомените изникват неволево. Миризма, песен или дори определена фраза могат да бъдат достатъчни, за да провокират детайлни спомени от миналото. Изследователите провеждат поредица от тестове дистанционно, тъй като тийнейджърът живее далеч от екипа.
Резултатите потвърждават наличието на HSAM, като представянето му е на ниво, което статистически превъзхожда 99,9% от населението. За разлика от това, вниманието, работната памет и изпълнителните функции на тийнейджъра са в относително нормални граници - характеристика, която според изследователите се наблюдава и при други хора с HSAM.
Развитието му също не е показало никакви необичайни особености. Според информацията, предоставена от родителите му, тийнейджърът се е развивал нормално от раждането си и не е имал психиатрични или образователни проблеми. Учените подчертават, че изключителната автобиографична памет не означава, че хората с HSAM притежават свръхспособности във всички аспекти на паметта.
"Нарастващият брой доказателства сочи, че хората с HSAM не са когнитивни "супергерои", пишат Барзиковски и екипът му.
Според изследователите те до голяма степен не се различават от останалата част от населението, когато става въпрос за усвояване на ежедневна информация или запаметяване на числа. Разликата се проявява в начина, по който си спомнят и извикват събития, които са преживели или на които са били свидетели.
Какво би могло да обясни тази изключителна памет?
Изследователите са се фокусирали конкретно върху неволевия характер на спомените на KCL. Първият официален случай на HSAM, описан през 2006 г., засяга жена, чиито спомени за миналото изникват "непрекъснато, неконтролируемо и автоматично". Въпреки че оттогава са установени и други случаи, повечето изследвания са съсредоточени върху способността на хората с HSAM да извикват спомените си по собствено желание.
Много по-малко проучвания разглеждат автобиографичните спомени, които се появяват неволево. В един от тестовете KCL е трябвало да следва поредица от модели на компютърен екран, като изследователите периодично са го питали какви мисли преминават през съзнанието му.
В сравнение със съществуващите данни за общата популация, тийнейджърът е показал "значително по-висока" честота на неволеви автобиографични спомени. Феноменът обаче е наблюдаван единствено при мисли, свързани със собственото минало. Спонтанните мисли за бъдещето, както и общата честота на мислите, несвързани с конкретната задача, са били в рамките на нормалното. Поради това авторите на изследването смятат, че HSAM може да не представлява превъзходна памет в общия смисъл на думата, а по-скоро разлика в начина, по който се извикват автобиографичните спомени.
Това се характеризира с повишена чувствителност към стимули, провокиращи спомени, и по-нисък праг за достъп до автобиографична информация.
"Уникалността може да се крие не само в това какво се помни, но и в начина, по който се извикват автобиографичните спомени", заключават изследователите.
