Пералнята спира да работи, а до заплата остават седем дни. Ремонтът струва 150 евро, свободни пари няма.
Ако в такава ситуация човек вземе бърз заем 150 евро и след седмица върне 170, освен че е оправил проблема с прането, реалната цена на решението му е 20 евро. Годишният процент на разходите (ГПР) обаче ще покаже 68 191%!
Това не означава, че човекът трябва да плати над 68 000% върху заема или че дългът му е станал десетки хиляди евро. Той ще върне 170 евро, ако изпълни договора навреме. Огромното число се получава, защото формулата превръща цената на седемдневния кредит в годишен процент.
При същите 20 евро разход върху заем от 150 евро ГПР би бил 2513% при срок две седмици и 358,51% при срок един месец, показват разчетите на небанковия сектор.
Тези примери обясняват защо сегашният запис в Закона за потребителския кредит, че ГПР служи за измерител на оскъпяването на бързите заеми, не е ефективен. ГПР е необходим, защото събира в една цифра лихвите, таксите и комисионите и пречи част от цената да бъде скрита, но при заеми над 1 година. При много малка сума и много кратък срок годишното преизчисляване може да създаде стряскаща картина, която не показва колко евро реално ще излязат от джоба на клиента.
Затова при такъв кредит потребителят трябва да гледа поне три числа - колко получава, колко общо връща и на коя дата трябва да го направи. Бързите кредити не са добри или лоши, а всъщност са краткосрочно финансиране със сравнително висока цена. Могат да бъдат разумен избор при еднократен или неотложен разход, който обаче е предварително изчислен. Могат и да ускорят финансовото пропадане, когато с тях постоянно се допълва недостигащият семеен бюджет, плаща се стар заем или се финансира хазарт.
По данни от изследване на “Тренд”, изготвено за Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК), около 24% от българите са ползвали бърз кредит. Най-често парите са отивали за ремонт, техника, битови нужди, здравни услуги. При 77% от случаите сумата е била между 256 и 1023 евро
На 74% не им се е налагало да вземат нов кредит, за да погасят стар. И понеже пазарът расте, са нужни нови регулации, които да сложат ред в небанковото финансиране. Към края на юни 2026 г. потребителските вземания на дружествата, специализирани в кредитиране, достигат 2,83 млрд. евро - със 17,2% повече спрямо година по-рано. Не всички тези вземания са от т.нар. бързи кредити.
В сегашния закон е записано, че оскъпяването се ограничава до пет пъти законната лихва. Към септември 2026 г. това означава таван от 52% годишно. Но в примерите по-горе бе посочено, че това всъщност на практика не може да се приложи за бързите кредити. Внесеният нов законопроект запазва това правило за по-големите заеми, но предлага изключение за кредитите до три минимални работни заплати. При минимална заплата от 620,20 евро през 2026 г. границата е 1860,60 евро.
За тези заеми таванът вече няма да се определя чрез ГПР, а чрез общия разход за целия договор.
При срок за погасяване до един месец оскъпяването е стопирано на 20% За тези между един до три месеца включително - 30%, а при срок от над три месеца - до 100%.
Така при заем от 150 евро за месец общата сума за връщане е 180 евро. При срок между един и три месеца клиентът ще върне 195 евро. Ако срокът е над три месеца, допустимата договорна цена ще стига най-мното 300.
При максималната за тази група сума от 1860,60 евро таванът съответно е 2232,72, 2418,78 и 3721,20 евро.
Това е по-разбираемо от петцифрен или шестцифрен ГПР. И далеч не означава, че всяка компания ще начислява максимума. Конкуренцията може да задържи цените по-ниски.
Аргументът на небанковия сектор за промените е, че сегашният таван прави част от малките и кратките кредити икономически невъзможни.
Независимо дали става въпрос за 150, или за 1500 евро, компанията трябва да извърши проверки, да поддържа системи и служители, да осигури капитала и да поеме риска. Ако регулираната услуга изчезне, част от търсенето може да отиде при нелегални лихвари, където няма нито договорна прозрачност, нито реален контрол.
Проектът изисква кредиторът да опише лихвите и разходите при просрочие и преди принудително изпълнение, когато е целесъобразно, да предложи отсрочка, разсрочване, гратисен период, по-ниска лихва или друга мярка.
Проектът съдържа и редица реални защити за потребителите Всяка реклама трябва ясно да предупреждава: “Внимание! Вземането на кредит струва пари”. Забранява се рекламата да внушава, че заемът непременно подобрява жизнения стандарт, че старите кредити нямат значение или че основното предимство е получаването на пари “лесно и за минути”.
Кредиторът трябва да оцени доходите, разходите, задълженията и способността на клиента да плаща дори при разумно предвидими неблагоприятни обстоятелства.
Проверката в Централния кредитен регистър става задължителна. Социалните мрежи изрично не могат да бъдат източник на данни. При автоматично решение за отпускане на заем клиентът има право да поиска преглед от служител, обяснение на използваната методика и ново разглеждане на заявлението.
Запазват се правото на отказ в 14-дневен срок и възможността за предсрочно погасяване. Таксите за усвояване и управление на кредита се забраняват, както и събирането на повече от една такса за едно и също действие.
Законът обаче поставя кредиторите пред очевидно противоречие: задължава ги да проверяват дохода, но не осигурява на всички еднакъв достъп до достоверните данни. От 27 март 2026 г. законът позволява на търговските банки да получават данни от регистъра на заетостта, за да направят оценка на кредитоспособността. Небанковите финансови институции не са включени.
Резултатът е неравнопоставеност. Два вида законни кредитори трябва да оценяват еднакъв риск, но само единият разполага с пряк поглед към трудовия и осигурителния статус.
Разумното решение е законово основание за проверка само при подадено искане за кредит, минимален набор от данни, регистър на всяка извършена справка, контрол и тежки санкции при злоупотреба. Така кредиторът ще вижда достатъчно, за да не отпусне непосилен заем, без да получава цялото данъчно досие на човека.
Небанковият сектор поиска достъп и до поддържания от НАП регистър на уязвимите лица по Закона за хазарта. Предложението не е включено в законопроекта. Сега достъп до регистъра имат определени служители на НАП и организаторите на хазартни игри, които трябва да не допускат вписаните лица до залагания. Идеята кредиторът да знае, че кандидатът доброволно се е вписал като уязвим, има силна превантивна логика. Човек, който сам е поискал да бъде спрян от хазарт, не бива безконтролно да получава пари, които може да проиграе след десет минути.
Възможният баланс тук е автоматизиран отговор дали човек е “вписан”, или “невписан” - без диагнози, мотиви, периоди и други подробности. Законът трябва предварително да определи дали положителният отговор води до отказ, до намаляване на сумата или до задължителен човешки преглед. Всяка справка трябва да оставя следа и да подлежи на контрол.
Министерство на икономиката:
Засилваме защитата на потребителите Допуснато е огромно закъснение, а и дигитализацията променя ускорено този пазар
“Приемането на законопроекта за потребителските кредити е необходимо както заради изпълнение на европейски задължения, така и заради това, че страната ни е изправена пред наказателна процедура заради забавянето на транспонирането на директивата. Очевидно е допуснато огромно закъснение. Този законопроект дава ясна посока и създава нормативната основа за защита на потребителите и изсветляването на сектора на потребителските кредити. Разчитаме, че законопроектът може да бъде доусъвършенстван, така че да бъде постигната максимална защита на потребителите.”
Това каза зам.-министърът на икономиката Красимир Якимов по време на обсъждането на проекта в икономическата комисия на парламента през миналата седмица. “В момента сме изправени пред ситуация, в която в много спешен порядък трябва да наваксаме пропуснатото време и да предприемем необходимите действия за предотвратяване на последиците от забавянето”, подчерта Якимов.
По думите му с тези мерки се цели не просто формално изпълнение на европейските изисквания, а реално повишаване на защитата на потребителите, подобряване на контрола и изсветляването на сектора на бързите кредити. Развитието на цифровите технологии променяло начина, по който кредитите се рекламират, предлагат и сключват, което налага осъвременяване на нормативната рамка.
Проектът предвижда разширяване на обхвата на закона до кредити в размер до 100 хил. евро, включване на нови кредитни продукти и по-строги изисквания към рекламата и преддоговорната информация. В рекламите на потребителски кредити ще трябва ясно да се посочва, че вземането на кредит води до разходи за потребителя.
“Предвиждат се по-високи изисквания за оценка на кредитоспособността, като кредит ще може да бъде предоставян само при положителна оценка. Мерките са насочени към предотвратяване на прекомерната задлъжнялост и насърчаване на по-отговорното кредитиране”, каза Якимов.
Законопроектът въвежда и ограничения на общите разходи при определени краткосрочни кредити, както и правила за работа с потребители, които изпитват затруднения при обслужването на задълженията си, включително възможности за отсрочка, рефинансиране и промяна на условията по договора.
Предвижда се засилване на контрола върху кредиторите и кредитните посредници чрез задължителна регистрация, разширени правомощия на Комисията за защита на потребителите и по-високи санкции. “Разчитаме на конструктивен диалог в Народното събрание, за да бъде законопроектът допълнително прецизиран и да създадем устойчива, прозрачна и ефективна рамка за сектора”, допълни заместник-министърът.
