В петък правителството анонсира 300 милиона евро за мерки за подкрепа на уязвимите групи и индустрията и “овладяване на ценовия натиск”.
Над половината от средствата – 170 милиона евро, са насочени към земеделските производители, основно за компенсиране на цените на горивата и торовете. Други 55 милиона евро са насочени към тежкотоварните превозвачи, а 30 милиона ще финансират “инфлационен чек” от 50 евро за 550 хиляди граждани с ниски доходи.
Временно ще се премахне акцизът на пропан-бутана (т.нар. автомобилен газ) и ще има субсидии за транспорт до отдалечени населени места и ученически превози.
Но това не е всичко.
Също в края на миналата седмица правителството прие компенсации за цената на тока за бизнеса с индикативен бюджет от 140 милиона евро. Сумите ще се изплатят еднократно след 10 месеца, ако средната борсова цена на тока през периода надмина 122,7 евро на мегаватчас. Седмица по-рано правителството определи и 170 милиона евро компенсация за цената на тока за енергоемкия бизнес за следващите 12 месеца, а в момента тече и процедура за предоставяне на 124 милиона евро за предходните 12 месеца. За енергоемкия бизнес референтната цена на тока е доста по-ниска - 63,9 евро на мегаватчас.
Ако съберем всички обявени мерки, общата сума надминава 730 милиона евро, или това са допълнителни разходи и дефицит от над 0,6% от БВП.
Но и това не е всичко, защото тази година имаше и предходни мерки през пролетта – тогава също фокусът бяха горивата и електрическата енергия. Включвайки и пролетните мерки, общата сума наближава 1 милиард евро или близо 1% от БВП.
Проблемът е, че тази година бюджетът и без това е с рекорден свръхдефицит от 5,7% от БВП, което означава 7,2 милиарда евро дефицит и над 10 милиарда евро нов дълг.
При такъв висок дефицит и дълг е рисково да се поемат нови големи ангажименти за разходи. По-големият проблем е, че увеличеният дефицит директно раздува паричната маса и вдига инфлацията. Това е директно наливане на масло в огъня и допълнителен инфлационен натиск.
Ще проработят ли мерките?
Една от най-големите мерки е за земеделските производители – цели 170 милиона евро допълнителни субсидии, в допълнение на стотиците милиони евро, които ежегодно се изплащат на сектора. Тази мярка беше обоснована с поскъпването на торовете и горивата, което повишава разходите на земеделците. Звучи логично, обаче всеки финансист ще ви каже, че това е само половината от реалността – трябва да се гледат не само разходите, но и приходите.
Международната цена на зърното в края на август беше с 50% по-висока, отколкото в началото на годината, заради атаките срещу руски и украински търговски кораби. Дори сега след лекото охлаждане на пазара цената остава с 40% по-висока. С други думи, зърнопроизводителите тази година могат да реализират огромни печалби. Получава се парадокс – държавата ще субсидира бизнес, който прави свръхпечалби и вдига цените на продукцията. Това няма никакъв антиинфлационен ефект.
Подобна ситуация имахме и по време на енергийната криза, когато голяма част от компенсациите за тока отидоха при тези компании, които най-много вдигнаха цените. Сега отново ще имаме компенсации за тока – не една, а цели две програми, които ще разпределят близо 440 милиона евро.
Тепърва ще чакаме данни да видим кои са най-големите получатели, но още отсега е ясно, че едва ли ще усетим положителен ефект. Преди години, когато се въведоха тези програми, идеята беше, че компенсациите за цената на тока ще намалят инфлацията – но това не се случи, въпреки че дадохме 7 милиарда евро.
“Инфлационният чек” е най-интересната част от мерките – отпускане по 50 евро на бедните граждани и домакинства. За съжаление, при дефицитно финансиране това раздаване на пари директно вдига паричната маса и по-скоро ще повиши допълнително инфлацията отколкото да компенсира получателите. Освен ако не се намери източник на финансиране или не се съкратят други разходи в бюджета. Един възможен източник на средства е облагане на свръхпечалбите на петролните компании, основно по линия на дизела.
Нужни са макроикономически мерки срещу инфлацията.
Въпреки анонса, че мерките ще доведат до “овладяване на ценовия натиск”, това няма как да се случи, защото липсва най-важният елемент – макроикономическият.
Статистиката показва, че вътрешната инфлация расте доста по-бързо от общата инфлация, т.е. инфлацията основно е предизвикана от вътрешни фактори. Основно става въпрос за увеличение на паричната маса, което е по-бързо от увеличението на производството.
Последните данни на БНБ показват, че през юли само за един месец са отпуснати близо 600 милиона евро нови потребителски кредити и над 500 милиона евро нови ипотечни кредити. Като добавим и бързите кредити, общо потребителското кредитиране расте с 1,2 милиарда евро на месец. Държавният бюджет също дава своя принос – само през месец август бюджетният дефицит се увеличи с около 800 милиона евро.
Заплатите също растат, но увеличението на всички заплати в частния сектор е малко над 200 милиона евро на месец. Капка в морето.
Така че паричната маса расте с над 2 милиарда евро на месец, но не заради заплатите, а заради потребителски кредит и бюджетен дефицит. Това е основният двигател на инфлацията, който трябва да се адресира – с намаление на бюджетния дефицит и охлаждане на потребителския кредит. Всички мерки са безсмислени, ако не се овладее вътрешният инфлационен натиск.
