През последните четири месеца се отчита лек ръст в броя на безработните хора в България – от 98 хил. на 107 хил. души. Нивото на безработицата през юли е 3,6% спрямо 3,5 на сто през юни, като страната ни е на трето място сред страните от еврозоната по най-ниска безработица. Нивото у нас е два пъти по-ниско от средното в еврозоната от 6,4%. Това съобщи д-р Свилен Колев, зам.-председател на Националния статистически институт (НСИ), в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.
Безработицата е изоставащ макроикономически показател и ако има промени в пазара на труда, те може би ще се видят на последно място в данните за безработицата, посочи той. Засега показателите сочат, че заетостта е на рекордно високо ниво, а безработицата при мъжете е малко по-висока от тази при жените.
„12% от общия брой безработни търсят работа за първи път. Трябва да се отчитат и неактивните лица, които са извън пазара на труда, защото учат или поради други причини. Това означава, че има потенциал за увеличаване на заетите в тези групи.“
По данни на НСИ около 450 хил. са неактивните лица у нас поради образование. Те съставляват 42% от общия брой на хората извън пазара на труда в страната и оказват влияние върху нивото на младежката безработица, която достига 13-14%. Това не е от ниските стойности за еврозоната, отбеляза Колев.
Експресната предварителна оценка на НСИ за август показа ръст на инфлацията на годишна база от 5,1%. По Хармонизирания индекс на потребителските цени ръстът на месечна основа е 0,8%, а по Индекса на потребителските цени – 0,6%.
Най-голямо влияние върху инфлацията през август оказват цените на горивата, като се очаква групата „Транспорт“ да отбележи ръст от около 4,8% по Хармонизирания индекс на потребителските цени, съобщи Колев.
Само за един месец през август спрямо юли средните цени на дизела са нараснали с 16%, а на бензина – с около 4,5%, а на годишна база се отчита увеличение от 50% при дизеловото гориво, и около 27% при бензина.
Втората основна група, която движи инфлацията, е тази на услугите, с двуцифрени ръстове в групата за лична грижа, свободно време, спорт и развлечения, услегите на ресторанти и хотели и тези, свързани с образование.
„Очаква се през август близо една трета от наблюдаваните групи стоки да отбележат темп на нарастване на цените над средния от 5,1%, а останалите две трети от групите да останат под него.“
Съществува концентрация при транспорта, горивата и услугите, а фокусът върху храните вече не е толкова голям, посочи Колев.
Износът нараства всеки месец от началото на 2026 г.
От началото на тази година се наблюдава промяна в картината при вноса и износа в сравнение с 2024 и 2025 г., когато имаше спад на износа и продължаващ ръст на вноса. Сега всеки месец през 2026 г. НСИ отчита силен двуцифрен ръст на износа към основните търговски партньори на България.
„Това е положителна тенденция, тъй като приносът на външната търговия за растежа на страната може да се обърне тази година.“
Но вносът все още расте с двуцифрен темп и ще остане двигател на вътрешното потребление през тази година, очаква Колев. Китай и Турция формират около 50% от вноса на България от трети страни, а търговският баланс с тези държави допринася за общия търговски дефицит, който се увеличава през последните години.
Преките чуждестранни инвестиции нарастват, според данните на НСИ и БНБ, като голямата част от тях са реинвестирана печалба на фирмите, които вече са установени у нас.
Един от двигателите на икономиката през първите две тримесечия, освен потреблението, е брутообразуването на основен капитал, т.е. инвестициите на нефинансовите предприятия в машини и оборудване, посочи Колев. Според него приключването на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и подготовката за новия програмен период вероятно ще продължат да оказват влияние върху инвестициите до края на тази и началото на следващата година.
