Според Христо Ковачки предизвикателствата пред енергийната система в Европа, породени от пониженото ниво на река Дунав и продължаващите военни конфликти, които спират веригите на доставка и натоварват енергоизточниците с допълнителен политически и стратегически смисъл са повод да се замислим.
Той посочва, че в момента България е износител на електроенергия и успява не само да задоволи собствените си нужди, но и помага за осигуряване на потреблението на другите държави от единния европейски пазар.
„На този фон обаче стои и вероятността природата да ни принуди да намалим мощността на АЕЦ „Козлодуй“. Тази нетипична ситуация за пореден път ни напомня ключовата роля на въглищните мощности за стабилността на електроенергийната ни система. Съхранението и развитието на топлоелектрическите централи и въгледобива са от решаващо значение за родната енергетика“, на мнение е Ковачки.
В анализа си той определя топлоелектрическите централи и въгледобива като суверенна базова мощност, която е в основата на индустриалния прогрес в България от почти 100 години. Въглищата са изцяло наш ресурс, който осигурява независимостта на страната от външни кризи и природни изпитания.
Като заключение Ковачки споделя, че за да може да се разчита на тези ресурси по време на трудности, държавата трябва да има устойчива и дългосрочна стратегия за тяхното съхранение и развитие – нещо, което по думите му е добре да не се забравя, дори когато кризата отмине.
