--900.webp)
Зърното, енергията и торовете поскъпват, а климатичните аномалии поставят под натиск европейската реколта. Ефектът върху българския потребител може да се усети с известно закъснение.
Нова вълна на поскъпване при храните може да достигне и до българските потребители през следващите месеци. Причината не е само една – комбинацията от екстремни горещини и суша в Европа, по-високи цени на енергията и торовете и продължаващите войни в Украйна и Близкия изток създава сериозен натиск върху глобалните пазари на земеделски суровини.
Анализ на "Оксфорд Икономикс“" прогнозира, че глобалните цени на храните ще се повишат с 11,8% през 2026 г., а през 2027 г. се очаква нов ръст от 4,8%. Най-силно засегнати се очаква да бъдат зърнените култури, плодовете и зеленчуците и млечните продукти.
За България това е особено чувствителна тема, тъй като хлябът, брашното, тестените изделия и други продукти на зърнена основа заемат важно място в потребителската кошница. В същото време страната е част от единния европейски пазар, което означава, че сътресенията при европейското производство и международната търговия със зърно могат постепенно да се прехвърлят и към българските цени.
По-слаба европейска реколта
Екстремните горещини вече принудиха Европейската асоциация за търговия със зърнени и маслодайни култури "Коцерал" да понижи прогнозата си за общата зърнена реколта в ЕС и Великобритания.
През юли очакванията бяха ревизирани от 295,5 млн. тона на 286,6 млн. тона. За сравнение, през 2025 г. са били произведени около 310 млн. тона зърно.
Германия също очаква по-слаба реколта. Заради сушата и горещите вълни производството там може да намалее със 7% до 41,9 млн. тона.
Тези данни са важни и за България, защото цената на зърното не се определя единствено от това колко пшеница е произведена в страната. Европейският и световният пазар свързват производителите, търговците и преработвателите, а сериозните промени в предлагането могат да се отразят върху цените в целия регион.
Войните удрят не само по горивата
Допълнителен натиск идва от войната в Близкия изток и нарушенията на международните транспортни маршрути.
Според "Оксфорд Икономикс" именно петролът, природният газ и торовете са сред основните канали, през които геополитическите конфликти се превръщат в по-високи разходи за земеделието, пишат от БГНЕС.
Цената на дизеловото гориво в световен мащаб е била с 36% по-висока през юли на годишна база, докато цените на торовете се очаква да нараснат с 22% през 2026 г.
За земеделския производител това означава по-високи разходи за обработка на земята, транспорт и производство. А когато разходите се повишат трайно, натискът постепенно се прехвърля по веригата - от производителя към търговеца и накрая към потребителя.
Отделен риск продължава да бъде войната в Украйна.
Русия и Украйна заедно осигуряват малко под 30% от световния износ на пшеница и над 10% от износа на царевица. Зърнените култури представляват около една четвърт от глобалния индекс на цените на храните.
Атаките срещу пристанища, терминали и кораби в Черноморския и Азовския регион могат да засегнат значителен износен капацитет. По оценки, цитирани от "Оксфорд Икономикс", става дума за потенциално засегнати 86 млн. тона зърно годишно - количество, което се равнява на близо 17% от световния износ на зърнени култури.
Това е особено важно за европейския пазар, където всяко сериозно ограничаване на доставките може да повиши конкуренцията за наличното зърно.
Какво означава това за българския хляб?
Най-прекият въпрос за българския потребител е дали следва ново поскъпване на хляба.
Тук има важно уточнение - повишението на световните цени на земеделските суровини не означава автоматично същия процент увеличение на цените в магазините.
Между борсовата цена на пшеницата и цената на един хляб стоят мелници, транспорт, енергия, труд, опаковки, търговски разходи и редица други компоненти. Именно затова движението на международните пазари се прехвърля към потребителските цени с различна сила и със закъснение.
Пшеницата обаче е сред културите, които са под най-силен натиск. Според анализа цената ѝ може да се увеличи с 36% на годишна база до 6,92 долара за бушел през третото тримесечие на 2026 г.
А пшеницата е основна суровина не само за хляба, но и за брашното, пастата, тестените изделия, бисквитите и редица готови храни.
Плодовете и зеленчуците може да реагират първи
За българския потребител обаче първите признаци на нов ценови натиск може да се появят не при хляба, а при пресните плодове и зеленчуци.
Според експертите ефектът при пресните храни обикновено се проявява по-бързо – в рамките на два до три месеца. При преработените продукти периодът е по-дълъг заради прибирането, съхранението и преработката на земеделската продукция.
Така нарушенията в доставките могат да се отразят на цените на пресните храни още през есента, докато по-сериозният ефект при преработените продукти може да се прояви през първата половина на 2027 г.
Има ли повод за паника?
Не непременно.
Самият "Оксфорд Икономикс" отбелязва, че прогнозираното увеличение на световните цени през 2026 г. все още е по-малко от шока през 2022 г., когато индексът е нараснал с 14,2%.
Освен това по-високите цени на пшеницата могат да направят някои по-скъпи транспортни маршрути икономически изгодни и така частично да компенсират нарушенията в доставките.
Но за България сигналът е важен. Страната е едновременно производител на зърно и част от големия европейски пазар, а цената на храните зависи не само от реколтата у нас, но и от международните цени на горивата, торовете, транспорта и суровините.
На практика това означава, че комбинацията от войни и климатични аномалии вече не е само геополитически или екологичен проблем. Тя постепенно се превръща и в проблем за семейния бюджет.
А ако сушата и горещините продължат да натискат европейските реколти, а войните да нарушават търговските маршрути, натискът върху цените на хляба, брашното, тестените изделия, плодовете и зеленчуците може да стане все по-видим и в България.
