Десетки каравани и палатки са разположени в защитената местност между Шабленския фар и Тюленово, алармираха зрители на NOVA. Нерегламентирано къмпингуване в така нареченото Малко море съществува отдавна, но този сезон се разраства. Според местните причината е най-вече във въведените ограничения за паркиране на дюните по плажовете в Крапец и Езерец.
Екатерина Бончева летува в Тюленово от 30 години и има къща там. „Тук съм от 1993 г. и виждам как безобразията по Северното Черноморие се увеличават. Тази част влиза в НАТУРА 2000“, казва Бончева.
Местността попада в защитена зона „Комплекс Калиакра“ за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна. „Тук има т.нар. уникална добруджанска степ. За българските патриоти обаче това не значи нищо. Всички са възмутени, но в крайна сметка никой не взима мерки“, казва Бончева.
През годините институциите са санкционирали къмпингуващите. „И след това е същото. Аз не съм против къмпингуването, защото съм стар къмпингар. Но тези хора просто мразят природата. Някои от тях слагат химически тоалетни, но аз не съм видяла някой да идва и да ги чисти. Има и хранителни отпадъци“, казва Бончева.
В делнични дни боклуци почти няма. Не такава обаче е ситуацията през почивните дни. „Най-лоши са тези, които идват за един ден – трият си краката с мокрите кърпички, хвърлят ги до колата, изсипват си пепелниците, палят и заминават“, казва Диана Иванова.
„Хора, които са на квартири и по хотели, идват, изсипват си торбичките тук, оставят си ги“, казва Александър Иванов.
Къмпингарите идват от години на мястото и са си създали система за почистване, особено след фестивала на хвърчилата. „Такива като нас идват за 2-3 дни и събират боклуците“, казва Диана.
Независимо от грижата, която полагат, къмпингарите пребивават в района незаконно. Местността в интернет обаче е обозначена като свободна зона, споделя Диана.
Семейството ѝ признава, че в чужбина отсяда в регламентирани къмпинги, но условията у нас не ги удовлетворяват. „Трябва да има ток, вода, кофи за боклук, обособена кухня, пералня, сушилня - така, както е на Запад. Един къмпинг в Гърция, с пясъчен плаж, струва 21 евро. Тук цената е 50 евро“, отбелязва Диана.
„Истината е, че в България тези, които имаха хотели, решиха, че могат с къмпингите да се занимават. Пълнят си къмпингите с техни каравани и ги дават под наем. Но за мене това не е къмпинг“, казва Александър.
От 1 октомври влиза в сила наредбата за регламентиране на дивото къмпингуване. От Община Шабла съобщиха, че отговорност вече ще носят не само почиващите, но и собствениците на земята, върху която се разполагат. В случая това е теренът край Малкото море, който е частна собственост.
От областната администрация съобщиха, че до момента няма нито един кандидат за създаване на къмпинг на територията на област Добрич. Що се отнася до останалата част от защитената зона, правомощията за контрол са на РИОСВ.
