Законодателството за хазарта в България и Северна Македония следва сходна основна логика: дейността е разрешена само при наличие на лиценз и подлежи на държавен контрол. И двете държави регулират наземните обекти, игрите през интернет, финансовите транзакции и достъпа на непълнолетни. Основните разлики са в институционалния модел, контрола върху онлайн съдържанието, рекламните ограничения и скоростта, с която се променя нормативната рамка.
При онлайн сегмента тази разлика се вижда най-ясно. България поддържа публични списъци на лицензирани и нелицензирани интернет страници и предвижда съдебно блокиране на достъпа до оператори без действащ лиценз. В Северна Македония терминът Онлајн казина следва да се използва само като описание на регулирана категория, а не като препоръка за участие. Новият македонски закон е в сила от 14 юли 2026 г., което прави проверката на конкретния лиценз и приложимите преходни правила задължителна. Официалната отправна точка е Министерството на финансите на Северна Македония, което публикува информация за лицензите и нормативната рамка.
Следователно наличието на сайт на български или македонски език не доказва, че неговият оператор има право да предлага услуги в съответната държава. През юли 2026 г. проверих публичните регистри и официалните разяснения на двете администрации, вместо да оценявам сайтовете по рекламни твърдения, дизайн или достъпност. Практическият извод е, че правният статут трябва да се установява чрез издателя на лиценза, наименованието на дружеството и разрешения вид игра.
Кратко сравнение на двата режима
Критерий България Северна Македония
Основна правна рамка
Законът за хазарта и свързаните данъчни и административни актове
Законът за игрите на среќа и за забавните игри, включително новата рамка от юли 2026 г.
Основен надзорен орган Националната агенция за приходите — НАП
Министерството на финансите и компетентните държавни контролни органи
Лицензиране
За всеки отделен вид хазартна игра е необходим съответен лиценз
Прилагат се принципите на държавен контрол, изключителни права за определени игри и лицензиране на останалите дейности
Онлайн дейност
Разрешена е само на оператори с лиценз; НАП публикува списъци на разрешени и неразрешени сайтове
Интернет игрите са нормативно призната категория, но конкретните условия трябва да се проверяват спрямо закона от 2026 г. и преходните му разпоредби
Реклама
От 2024 г. действа широка забрана в радио, телевизия, печатни и електронни медии, с ограничени изключения
В достъпните официални материали не е установена напълно идентична обща медийна забрана; приложими са секторните ограничения
Защита на играчите
Забрана за непълнолетни, идентификация и Регистър на уязвимите лица
Забрана за участие на непълнолетни и други определени от закона лица, както и контрол върху организаторите
Данъчно третиране
Комбинация от държавни такси и данъци, които зависят от вида игра и начина на организиране
Фискалните документи посочват ставка от 15% върху доходите от игри на късмета
Незаконни оператори
Блокиране на достъпа, ограничения върху плащанията, глоби и отнемане или временно спиране на лиценз
Инспекционни мерки, глоби, забрана на дейността и отнемане на лиценз съгласно приложимите разпоредби
Източниците на Народното събрание и НАП потвърждават, че в България отделният лиценз дава право само за изрично посочената игра. Официалните македонски парламентарни материали определят изключителността и лицензирането като основни принципи на режима.
Обобщение:
Българският модел е по-централизиран около НАП и по-прозрачен по отношение на публичните онлайн списъци. Северна Македония също използва лицензионен режим, но през юли 2026 г. се намира в период на нормативен преход.
Кой издава лицензите и как се извършва контролът
В България надзорът се извършва от НАП, която води регистрите на издадените, отказаните, изменените и отнетите лицензи. Администрацията идентифицира и интернет страници, чрез които се организират игри без разрешение. Когато съдебното решение за ограничаване на достъпа влезе в сила, доставчиците на интернет услуги са длъжни да го изпълнят.
В Северна Македония Министерството на финансите отговаря за подготовката на нормативната уредба, регистрите и административните процедури по издаване на лицензи, разрешения и решения. За някои категории законът предвижда по-силно държавно участие или изключително право, докато други могат да се организират от лицензирани дружества. Новият закон, приет през 2026 г., влиза в сила на 14 юли, а официалното съобщение на министерството посочва по-ясни условия и разрешителен режим за определени промоционални игри.
Обобщение: в България регулаторът, публичният регистър и контролът върху интернет достъпа са концентрирани в една приходна администрация. В Северна Македония водеща е ролята на финансовото министерство, но част от решенията се приемат и на правителствено равнище.
Онлайн режимът не е еднакъв
Българският закон допуска определени игри да се организират дистанционно чрез интернет или други електронни средства. Това не означава свободен трансграничен пазар: операторът трябва да притежава валиден български лиценз за съответната игра. НАП поддържа както списък на лицензираните страници, така и отделен списък на установените нелицензирани сайтове.
В Северна Македония интернет игрите са включени в законодателството още при реформата от 2011 г., когато са въведени изисквания за лицензиране и сертифициране на използваните хардуерни и софтуерни платформи. След приемането на новия закон през 2026 г. обаче старо описание на лицензионните условия не трябва автоматично да се приема за актуално. При
професионална правна проверка трябва да се сравнят новият закон, преходните разпоредби, издаденият лиценз и последващите подзаконови актове.
Обобщение: и в двете държави онлайн предлагането е лицензирана, а не свободна дейност. България предоставя по-лесен публичен начин за проверка чрез отделни списъци на разрешени и неразрешени сайтове.
Рекламата: най-съществената практическа разлика
България въведе значително по-строг рекламен режим през май 2024 г. Забраната обхваща радио- и телевизионни програми, печатни издания, електронни медии, сайтове и редица обществени пространства. Законът оставя ограничени изключения, например за определени външни съоръжения, фасади на лицензирани обекти и спортни активи, които не са предназначени за непълнолетни.
В Северна Македония рекламният анализ трябва да се извършва по-конкретно спрямо вида игра, лицензополучателя и действащите подзаконови правила. В прегледаните официални материали не открих потвърждение за обща забрана, напълно съпоставима с българската. Това не означава, че рекламата е неограничена, а че не е правилно автоматично да се пренасят българските правила върху македонския пазар.
Обобщение: България има ясно изразен ограничителен модел за масовата реклама. За Северна Македония е необходима индивидуална проверка на конкретното послание, канал и лиценз.
Защита на потребителите и отговорност
Най-важните защитни механизми, които трябва да бъдат проверявани, са:
1. недопускане на непълнолетни и проверка на самоличността;
2. контрол върху лицензираното дружество и разрешения вид игра;
3. правила срещу изпирането на пари и съмнителните транзакции;
4. възможности за ограничаване или прекратяване на участието;
5. процедури за жалби, административни санкции и отнемане на лиценз.
България поддържа Регистър на уязвимите лица, чрез който вписаните граждани не трябва да бъдат допускани до участие. НАП обяснява, че в него може да се впише „всяко лице, което смята, че има проблем с хазарта“. През учебна кампания на НАП и Агенция „Митници“ повече от 6300 деца са били информирани за рисковете от зависимост, което показва, че превенцията вече е част и от публичната политика.
Обобщение: защитата не се изчерпва с възрастова граница. Ефективният режим включва идентификация, самоограничаване, контрол на операторите, превенция и реални санкции.
Данъци и санкции
В България финансовите задължения се определят според вида на играта и могат да включват държавни такси, корпоративно облагане и специални правила за отделни дейности. Затова една обща процентна ставка би била подвеждаща. При нарушение НАП може да наложи глоби и принудителни мерки, а лицензът може да бъде временно спрян или отнет.
В Северна Македония официалната фискална стратегия и европейските доклади посочват 15% данък върху доходите от игри на късмета. Това е облагане на дохода на физическото лице и не трябва да се смесва с лицензионните такси и финансовите задължения на организаторите. Нарушенията могат да доведат до глоби, инспекционни мерки и загуба на разрешението за дейност.
Заключение
България и Северна Македония разрешават хазарта само в контролирана и лицензирана среда, но използват различни инструменти за надзор. Българският режим се отличава с централизирания контрол на НАП, публичните онлайн списъци и широката забрана на рекламата. Северна Македония прилага лицензионен модел с водеща роля на Министерството на финансите, като новият закон от 14 юли 2026 г. изисква внимателно проследяване на преходните и подзаконовите правила. Поради честите промени всяка конкретна оценка следва да се основава на актуалния лиценз и официалния законов текст, а не на рекламни материали или информация от трети страни.
