След три години ще може да плащаме с невидими електронни пари, гарантирани от Европейската централна банка (ЕЦБ). Дигиталното евро може да бъде пуснато през 2029 г., но няма да замени банкнотите и монетите, банковите карти и мобилните портфейли.
ЕЦБ през миналата седмица направи нова крачка към създаването му, като избра 36 банки и компании за финансови услуги, които ще участват в мащабен пилотен проект. Сред тях са Deutsche Bank, UniCredit, Revolut, Adyen, Stripe, SumUp, Worldline и други доставчици от еврозоната.
Тестът трябва да започне през втората половина на 2027 г. и да продължи 12 месеца. Ще се проверява дали системата работи надеждно, може ли да обслужва милиони плащания и дали е достатъчно лесна за потребителите.
Ще бъдат тествани преводи, плащания в магазини и ресторанти, онлайн покупки и операции без интернет. ЕЦБ уточнява, че избраните доставчици могат да предлагат тестови услуги и в държави, различни от страната, в която са регистрирани, а окончателният модел е предназначен за цялата еврозона.
А 2029 г. е срокът, до който ЕЦБ иска да има техническа готовност за пускане на дигиталното евро. Преди това трябва да бъде приет европейският регламент, а след него Управителният съвет на банката да вземе решение дали новата форма на парите действително да бъде въведена.
Най-лесният начин да бъде разбрано дигиталното евро е чрез сравнение с банкомат. Когато човек изтегли 100 евро, наличността по сметката му намалява с тази сума, а той получана банкнотите на тази стойност.
При дигиталното евро операцията ще е подобна. Сумата ще бъде извадена от банковата сметка, но вместо да се получат банкноти, тя ще бъде заредена в електронен портфейл, от който може да се плаща за стоки и услуги или да се правят преводи.
Основната разлика с парите, които и сега виждаме в мобилното банкиране, е кой стои зад тях. Дигиталното евро ще бъде задължение на ЕЦБ и националните централни банки от еврозоната, както банкнотите и монетите. Затова е определяно като електронен еквивалент на кеша.
Едно дигитално евро винаги ще има стойност точно едно евро. Няма да има отделен курс, няма да бъде и криптовалута, поради което не може да се търгува като биткойн например. Няма да носи и лихва, защото идеята е да се използва за покупки и преводи, а не за спестяване.
До дигиталното евро ще може да се стига през обичайните приложения на банките за мобилно банкиране. Плащането ще може да става чрез смартфон, часовник или компютър. Предвижда се да има и физическа карта за хората, които не желаят да използват мобилно приложение. С дигиталното евро ще могат да правят покупки в магазин, поръчки по интернет, да се плащат задължения към държавни институции. Ще могат да се изпращат и пари директно между двама души.
Например при разделяне на сметката в ресторант единият човек ще може да доближи телефона си до телефона на друг да му прехвърли сумата
Една от важните разлики спрямо повечето сегашни електронни плащания е, че дигиталното евро трябва да работи и офлайн.
Определена сума ще може да бъде записана директно в телефона, картата или друго защитено устройство. При плащането парите се прехвърлят между устройствата на купувача и продавача, без връзка с интернет и без операцията да преминава в този момент през централна система.
Това ще позволява плащане на места със слаб обхват, при прекъсване на комуникационните мрежи или при временен проблем с банковите системи. Офлайн режимът ще бъде предназначен предимно за по-малки суми, като точните ограничения още не са определени. Зареждането на портфейла и връщането на пари от него обратно към банкова сметка все пак ще изискват връзка със системата.
Опасението, че ЕЦБ или правителствата ще могат да следят всяка покупка, е сред основните причини за недоверие към проекта. При офлайн плащане данните за конкретната операция ще са известни само на платеца и получателя. Банката или платежната компания ще знае, че определена сума е заредена или извадена от устройството, но няма да вижда за какво е похарчена
Това наподобява тегленето на банкноти от банкомат. Банката знае колко кеш е изтеглен, но не знае къде са похарчени банкнотите.
При онлайн плащанията обслужващата банка или платежна компания ще разполага с информацията, която е необходима за извършване на операцията, предотвратяване на измами и прилагане на правилата срещу изпирането на пари.
ЕЦБ и националните централни банки трябва да виждат само криптирани данни. Според предлагания модел те няма да могат пряко да свързват дадено плащане с конкретен човек или да установят какво е купил той.
Това не означава пълна анонимност при всички операции. Онлайн плащанията ще подлежат на правилата срещу финансовите престъпления, както преводите и плащанията с карта днес.
Дигиталното евро няма да бъде т.нар. програмируема валута. ЕЦБ, Европейската комисия или националните правителства няма да могат да определят, че дадени дигитални евро могат да се похарчат само за храна, в определен магазин или преди определена дата.
Потребителят ще може да плаща с тях по свой избор, както използва банкнотите и монетите. Ще бъдат възможни автоматични и условни плащания, но само ако самият клиент ги е избрал. Например превод за стока може да бъде нареден предварително, но сумата да се освободи едва след доставката. Това е платежна услуга, а не ограничаване на предназначението на парите.
Потребителите вероятно няма да могат да държат неограничени суми в дигитално евро
Точният лимит все още не е определен, но той ще важи за наличността в дигиталния портфейл, но не непременно за размера на покупката.
Ако например бъде въведен условен таван от 3000 евро, а човек иска да плати 5000 евро, системата ще може автоматично да изтегли недостигащата сума от свързаната банкова сметка. При получаване на по-голяма сума излишъкът над лимита ще бъде прехвърлян автоматично към банковата сметка.
Откриването и закриването на портфейл, проверката на наличността, зареждането и изваждането на пари, преводите и плащанията трябва да бъдат безплатни за потребителите
Банките ще могат да начисляват такси за допълнителни услуги или за банковата сметка, към която е свързан портфейлът.
За търговците ще има разход за приемането на плащания, но европейският проект предвижда той да не бъде по-висок от таксите при сравними платежни средства като дебитните карти и незабавните преводи.
Дигиталното евро е замислено така, че да може да се използва и от хора без банкова сметка. Освен банките и компании за платежни услуги, определени институции, местни власти или пощенски оператори ще могат да осигуряват основните услуги. Човек ще може да обмени кеш срещу дигитални евро и да използва карта или друго устройство, без да открива банкова сметка.
Въвеждането на дигиталното евро няма да задължи хората да го използват. Всеки ще може да продължи да плаща с банкноти и монети, с карта или с друго електронно средство. Паралелно със законодателството за дигиталното евро ЕС подготвя правила, които трябва да гарантират достъп до пари в брой. Така банкнотите и дигиталното евро ще съществуват едновременно.
Проектът за дигитално евро не е само технологична промяна. Един от неговите цели е Европа да прекъсне зависимостта от чуждестранни картови схеми и технологични компании. По данни на ЕЦБ почти две трети от картовите операции в еврозоната се извършват чрез неевропейски компании. В 13 държави плащанията с карти в магазините зависят изцяло от международни оператори.
Дигиталното евро трябва да създаде обща европейска инфраструктура, която да работи във всички държави от еврозоната. Така едно и също средство ще може да бъде използвано независимо от това в коя страна се намира клиентът и коя банка го обслужва. А като член на еврозоната България ще бъде част от системата, ако дигиталното евро бъде въведено.
Руснаците се връщат към кеша заради проблеми с интернет
Руснаците се връщат към плащанията в брой, тъй като многократните прекъсвания на мобилния интернет затрудняват използването на карти. От началото на годината Москва е пуснала в обращение суми кеш на стойност 1,56 трлн. рубли (20 млрд. долара).
Този скок се наблюдава на фона на вълна от украински атаки с дронове, които многократно са карали Кремъл да прекъсва мобилния интернет в големи части от страната. Въпросните действия лишават много хора от възможността да плащат с карта. Правителството твърди, че целта на прекъсванията на връзката е да се противодейства на комуникацията на дроновете и да се предотвратят ударите.
“Да имаш пари в брой, ти дава известно усещане за контрол и сигурност. Ако в града възникне извънредна ситуация, знам, че все пак ще мога да си купя най-необходимото, дори и мобилната мрежа да престане да работи”, заяви пред Би Би Си анонимна жителка на Москва.
Руските граждани реагират на военната нестабилност с масово изтегляне на средства от банковата система.
Резки скокове в търсенето на пари в брой бяха регистрирани по време на ключови събития като частичната мобилизация през 2022 г. и бунта на “Вагнер” през 2023 г. Това обаче ограничава възможностите на Кремъл за събиране на данъчни приходи.
Проблемът се задълбочава на фона на растящия бюджетен дефицит точно когато Москва изпитва остър недостиг на пари за войната в Украйна.
Въпреки че руският петролен и газов сектор, който осигурява около една четвърт от държавните приходи, спечели от повишението на цените на горивата вследствие на войната в Иран, икономиката на Русия отбелязва забавяне. През май Министерството на икономиката понижи прогнозата си за растежа на БВП до 0,4% за 2026 г., което ще е най-слабият резултат от 2022 година.
