Президентът на САЩ Доналд Тръмпе убедил страните от НАТО да увеличат значително собствените си разходи за отбрана и да инвестират сериозно в американско оръжие за Украйна. Тази седмица, на годишната среща на лидерите на алианса, американският държавен глава отново ще насочи вниманието към това колко могат да харчат европейците за американско военно оборудване, пише "Политико".
Тази промяна, която отразява все по-транзакционния подход на администрацията към някои от най-близките съюзници на Америка, рискува да измести дискусиите за разширяване на членството или за защитата на източния фланг на НАТО срещу Русия. Тя също така е напрегнала връзките, които някога държаха групата заедно. По този начин превръща алианса в такъв, оформян повече от национален интерес, отколкото от споделени идеали.
„Европа все още зависи от САЩ за известно време", каза европейски дипломат. „Затова не е в наш интерес да влизаме в конфликти. Но също така трябва да накараме САЩ да разберат по по-настойчив начин, че Европа не бива да бъде приемана за даденост, че имаме и собствени интереси."
Мат Уитакър, посланикът на САЩ в НАТО, подчерта икономическия аспект на тазгодишната среща на върха, която ще се проведе в Анкара, Турция, на 7 и 8 юли.
Вашингтон „приветства усилията на европейците да увеличат производството на отбранителна продукция и да намалят регулациите", каза той пред журналисти дни преди форума. „Но не подкрепяме протекционисткия език, който често се съдържа в европейските инициативи в отбраната. Това е една област, която може да бъде обсъдена на срещата и по която очакваме да постигнем съгласие."
Уитакър похвали съюзниците за това, че са поели ангажименти за близо 120 милиарда долара разходи за отбрана през последната година, като половината от тях са за американско произведено оборудване, и нарече това „добро начало".
Тази инвестиция е значително по-висока от миналогодишната среща, когато съюзниците се похвалиха с допълнителни 90 милиарда долара инвестиции. Това следва искането на Тръмп съюзниците да увеличат разходите си за отбрана от 2% на 5% от БВП или да рискуват да загубят подкрепата на САЩ.
Сред държавите, които планират да увеличат разходите си за отбрана е и България. Както "24 часа" писа още през следващата година разходите ни за отбрана ще преминат границата от 3 млрд. евро. А заедно с парите дадени за инфраструктурата, която е нужна на военните, ще са близо 5 млрд. евро.
Това предвижда одобрен от Министерския съвет национален план как разходите за отбрана да нараснат от сегашните 2,13% от БВП до 5 на сто от БВП до 2035 г., какъвто ангажимент България е поела пред НАТО. Решението, взето по предложение на министъра на отбраната Димитър Стоянов, бе публикувано в правителствената информационна система.
Ангажиментът на България пред НАТО е до 2035 г. преките разходи за оръжия и войници да са в размер на 3,5% от БВП, а още 1,5% да отиват за инфраструктура, която е нужна на отбраната. Тези 1,5 на сто ще бъдат постигнати още догодина.
Догодина преките разходи за отбрана вече ще са 3,13 млрд. евро, а към тях се добавят още малко над 2 млрд. непреки. Или общо през 2027 г. ще бъдат дадени над 5 млрд. евро, като те трябва да бъдат отпуснати независимо какви са бюджетните проблеми на България и въпреки мерките за ограничаване на дефицита, които трябва да предприеме финансовият министър Гълъб Донев.
"Разходите за отбрана реално не се отчитат към дефицита и не влияят на неговото отчитане. Искам да пресека всякакви спекулации, че няма средства за други сфери заради отбраната и парите за ново въоръжение", заяви на 7 юни министърът на отбраната Димитър Стоянов. България получи право да не отчита разходите за отбрана към бюджетния си дефицит още през миналата година.
Над 42 млрд. евро ще бъдат дадени общо за отбрана в периода 2026-2035 година, предвижда одобреният от правителството план. Преките разходи - за въоръжение, обучение и заплати на военните, ще са 19,120 млрд. евро. В тази сума влиза и заемът по механизма SAFE в размер 3,2 млрд. евро. С парите от него трябва да бъдат изпълнени 9 големи модернизационни проекта за армията като покупката на трикоординатни радари, нови гаубици, брегова артилерия и пр.
Парите за периода 2026-2028 г. са минимално необходимите, за да се изплащат досегашните покупки на въоръжение, заплатите на военнослужещите и за текуща издръжка.
За сравнение в периода 2026-2028 г. увеличението на преките разходи за отбрана е в размер под 900 млн. евро, а за всяка година след това е предвидено стъпката нагоре да е с поне 500 млн. евро.
Непреките разходи за отбрана пък ще са в размер на 23,8 млрд. евро. В тях се включват както подпомагане на военната индустрия, така и разходи за иновации и дори помощи към други държави.
Доналд Тръмп многократно е заплашвал да напусне НАТО, ако страните не изпълнят това изискване. Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет също е свързал по-високите разходи с по-бързите продажби на американско оръжие към съюзниците. Този бизнес-подход до известна степен присъства във всяка от шестте годишни срещи по време на двата мандата на Тръмп. Но той става все по-ясен, тъй като президентът намеква за възможността да анексира Гренландия, колебае се относно подкрепата на САЩ за Украйна и налага тежки мита на членове на НАТО. Подходът също така следва модела на Тръмп да изисква светът да купува американско, без особени реципрочни търговски споразумения.
Европа засега играе по тези правила. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че европейските инвестиции поддържат 110 000 американски работни места чрез 300 милиарда долара поръчки за американско оръжие на по време на свое посещение във Вашингтон миналия месец. Обединеното кралство и Германия дни преди срещата обявиха планове да произвеждат американско оръжие на своя територия под лиценз.
„Генералният секретар иска да превърне срещата във форум за сделки, където компаниите да обявяват сътрудничества", каза втори европейски дипломат, който, както и други, е говорил анонимно по чувствителната тема. „Ако Тръмп възприеме индустриалното събитие като положително, тогава може да възприеме и срещата в Анкара и НАТО като нещо положително."
Европейски представители признават, че няма да могат да излязат с нещо толкова драматично в Анкара, колкото на миналогодишната среща в Хага. Но посочват планове за обявяване на сделки за милиарди долари, както и индустриален форум в сферата на отбраната, който ще се проведе паралелно със срещата.
„Искаме да влезем, да направим нашите ангажименти за разходи и сигурност и да си тръгнем, преди нещо да се обърка", каза трети европейски дипломат. „Трябва да го направим за собствената си сигурност, но очевидно има и друг елемент", добави той.
В четвъртък Тръмп заяви, че страни като Германия не изпълняват финансовите си задължения. „САЩ харчат повече пари за НАТО от всяка друга страна, и то значително, за да ги защитават, без да получават почти никаква полза", написа той в социалните мрежи.
Страните от НАТО се почувстваха особено отблъснати през последните месеци, след като Тръмп изненадващо обяви изтегляне на войски от Германия и отмени разполагане на сили в Полша.
Европа остава напрегната и заради войната в Украйна и навлизането на Русия все по-близо до източните граници на НАТО. Лидерите се опитват да преценят как континентът ще се защитава при Америка, която е по-малко склонна да жертва средства и военна сила в Европа. Очаква се Пентагонът да отмени план за изпращане на ракети „Томахоук" в Германия, отчасти защото служители се опасяват, че Русия ще го възприеме като ескалация, оставяйки Берлин без отговор на нуждите си от далекобойни оръжия.
Министерството на отбраната тази година също премести две свои структури, които традиционно се занимават с продажби на оръжие в чужбина, към звено за придобивания и поддръжка. Стъпката е част от по-широка реорганизация, целяща да приоритизира износа на отбранителна продукция и да насърчи страните да купуват американско оборудване.
Администрацията през последните седмици още по-ясно изрази желанието си да преформатира алианса. Хегсет изнесе остри критики към министрите на отбраната на НАТО миналия месец в Брюксел, като разкритикува политическата култура в Европа и предупреди, че САЩ преосмислят военното си присъствие на континента. Той също така заяви, че Пентагонът започва преглед на разположените там войски.
НАТО е нещо като „хартиен тигър", който поддържа „нездравословна взаимна зависимост" от американските сили, каза министърът на отбраната. Той се оплака, че съюзниците не са помогнали на САЩ във войната с Иран, въпреки че не са били информирани предварително и не са били помолени за помощ, докато Иран не е затворил Ормузкия проток, през който преминава около 20% от световния петрол.
Алиансът „трябва да се върне към истински твърд военен съюз", каза той и добави: "такъв, който има реални военни способности за възпиране тук, на континента, и поема водеща роля в конвенционалната отбрана на Европа".
