Като сцена от филм на ужасите - така оцелели след двете силни земетресения с магнитуд 7,2 и 7,5 във Венецуела описват кошмарния момент, в който земята се разлюлява под краката им.
“Мислех, че ще умра”, разказва пред Би Би Си Вероника - жителка на столицата Каракас. Тя е била в дома си заедно с майка си, когато двата силни труса ударили в 18 ч местно време (около 1 ч през нощта българско време в четвъртък). Между тях има едва 39 секунди интервал и затова мнозина ги определят като “земетресения близнаци”.
Докато младата жена и майка ѝ успели да намерят безопасно място, панически ги издирва и се опитва да се свърже с тях Валентина - сестра на Вероника и репортерка на Би Би Си във Венецуела. След часове на отчаяние и липса на телефонна връзка идва първото обаждане: “В безопасност сме, но сградата е напълно разрушена”. Макар да губят дома си, утехата за трите е, че са живи, а докато спасителни екипи се борят с времето и търсят оцелели, черната статистика със загинали и ранени не спира да расте. Към 19 ч българско време в четвъртък жертвите бяха 164, пострадали - 971, а изчезнали - над 30 хил. души. Американската геоложка служба предполага, че е възможно жертвите да са между 10 хил. и цели 100 хил. души.
“Майка ми и сестра ми, които бяха с мен, скочиха от леглата си от страх”, разказва 25-годишният Луис Алехандро Руис Гарсия, също от Каракас. И допълва: “Прегърнахме се и веднага щом можахме, успяхме да слезем долу и да се измъкнем от сградата възможно най-бързо”. Мнозина, опитали се да избягат по най-бързия начин на открито, дори не са имали време да си сложат обувките и тръгнали боси.
Докато 25-годишният Луис отивал да провери баба си в сграда наблизо, се нагледал на сцени, присъщи по-скоро за активна военна зона, отколкото за познатия квартал: “Сградата отсреща беше в руини, чуваше се как хора крещят за помощ, докато се мъчат да излязат”.
Смята се, че много възрастни жители, които са живеели сами, тъй като синовете и дъщерите им са емигрирали от Венецуела поради икономическия колапс на страната, са били хванати в капан под развалините. Наред с писъците на паника от заклещени хора, тези на почернени семейства и на изпаднали в ужас, имаше и викове на радост. “Антонио е жив!”, крещяла жена, успяла да чуе гласа на свой близък под развалините.
Тежка е ситуацията и в други населени места. Хосе Ролон - жител от Ла Гуайра, разказва, че там “няма електричество, интернет, вода или каквато и да е услуга”. Той успява да комуникира с външния свят единствено със сателитен телефон. Хосе се намира в един от най-засегнатите райони - северното крайбрежие. За един от кварталите в града той казва: “Сградите, които са били там, ги няма, сякаш е имало експлозия или контролирано разрушаване, нито една сграда не е останала”.
Хосе добавя, че част от местната болница била разрушена, но въпреки това лекари и медицински сестри лекували ранени. С очите си видял как част от болницата се срутва и затрупва човек: “Виждах само краката му, имаше стотици подобни случаи”. Венецуелецът критикува властите, че стоят безучастно: “На улицата съм. Няма никаква информация - сякаш държавата не съществува и хората са оставени да се оправят сами. Това, което виждаме, е опустошена и забравена от институциите държава”.
Мнозина в Ла Гуайра изпитват подобно безсилие: “Има живи хора тук, никой не идва да ги спаси”, плаче една жена, докато чака вести за затрупаната си под 12-етажна сграда дъщеря.
В знак на солидарност много държави от цял свят обявиха, че пращат хуманитарна помощ и спасителни екипи на място.
