Престижното руско издание "Новая газета" публикува обширен анализ, посветен на новоизбрания български премиер Румен Радев. Текстът е съсипващ за българското правителство и усилията, които то полага, за да пристане на московския диктатор и да руши единството в ЕС, информира offnews.bg.
"Българските политици успяха да приравнят пропагандиста на Путин, ветерана от КГБ и сенчестия милиардер Гундяев с дореволюционната руска църква", пише медията.
"Новая газета" подчертава, че главата на Московската патриаршия подкрепя безусловно руската агресия срещу "Украйна и гарантира небесно убежище за руските военнослужещи, убити в Украйна". Посочва се, че освен това той е апологет на агресивната идеология "руски свят". Според реномирания вестник патриарх Кирил изобщо не е духовник, а разузнавач в расо, който държи огромни капитали в швейцарски банки, които сега се защитават от българския премиер.
Освен това изданието нарича проруския български патриарх Даниил "агент на Москва".
Ето и пълния текст на статията:
„Епохата на кръстоносните походи приключи. Не ме интересува руският патриарх като личност. Интересува ме фактът, че той оглавява Руската православна църква... Загрижен съм за съдбата на милиони хора, които принадлежат към тази църква“, заяви българският премиер Румен Радев при пристигането си в Брюксел на 18 юни за срещата на върха на ЕС, където се обсъждаше 21-ият пакет от европейски санкции срещу руски физически и юридически лица.
Проектът на 21-ия пакет беше представен на 9 юни от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. В същия ден Euronews, позовавайки се на свои източници в европейски дипломатически кръгове, съобщи, че името на Владимир Гундяев (патриарх Кирил) вероятно ще бъде включено в този пакет от санкции.
От февруари 2022 г. главата на Руската православна църква използва различни средства, за да оправдае нахлуването в Украйна и всички действия на руските въоръжени сили, а също така гарантира небесно убежище за руските военнослужещи, убити в Украйна. Името му се превърна в един от символите на „СВО“, чиято идеологическа основа е доктрината „Руски свят“, разработена и насърчавана от патриарха на Руската православна църква в продължение на много години.
Г-н Гундяев, известен още с псевдонима си от КГБ „Михайлов“, вече е под санкции от Украйна, Обединеното кралство, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Чехия и Естония.
Радев в обувките на Орбан
Унгария, водена от сателита на Кремъл Виктор Орбан, блокира прилагането на общоевропейски санкции срещу него в продължение на четири години, но след като проевропейският премиер Петер Мадяр встъпи в длъжност на 9 май, Будапеща обеща да поддържа подобни санкции. Но „природата не търпи вакуум“: съмнителното наследство на Орбан беше поето от Радев, който стана премиер на България на 8 май.
Настоящата юнска среща на върха на държавните и правителствените ръководители от ЕС беше първата за Радев в новото му качество. Радев, военен от кариерата (с ранг генерал-майор), е бил държавен глава на България от 2017 до 2026 г. В парламентарна република като България обаче, министър-председателят упражнява реална власт. Той е номиниран за президент от Българската социалистическа партия, наследник на Българската комунистическа партия, която бе под пълния контрол на Комунистическата партия на Съветския съюз. За тазгодишните парламентарни избори Радев създаде популистка лява коалиция „Прогресивна България“, която критикува ЕС и Запада като цяло и се застъпва за сближаване с Русия. На изборите на 19 април тази година коалицията получи почти 45% от гласовете, което ѝ позволи да вземе 131 от 240 места в Народното събрание и да сформира правителство.
Румен Радев отдавна се ползва с добра репутация в Москва и по-специално в Руската православна църква. След посещението си в България през март 2018 г., патриарх Кирил, който по това време се е скарал с българското правителство, похвали Радев:
„Той е интелигентен, православен човек, който обича родината си и според мен е отворен за диалог и отношения с Русия... Важно е България да има хора, с които Русия би се радвала да общува и да изгражда отношения.“
Доразвивайки тезата на шефа си, 36-годишният министър на външните работи на България Велислава Петрова-Чамова (квалифициран микробиолог!!!) заяви, че „символичните“ санкции нямат икономически ефект и като цяло са „контрапродуктивни“, тъй като ще създадат основание за обвинения (от кого?) за намеса на ЕС в църковните дела.
Българските политици успяха да приравнят пропагандиста на Путин, ветерана от КГБ и сенчестия милиардер Гундяев с дореволюционната руска църква, която „улесни освобождението на България от петвековно османско робство“. На фона на подобна помпозна реторика, съгласието на България да включи в пакета от санкции митрополит Тихон (Шевкунов) Симферополски и Кримски, известен преди като „духовния наставник на Путин“, изглежда любопитно. Тихон несъмнено е изиграл огромна роля във формирането на руския неоимперски мит, но неговите изявления за руско-украинската война не са толкова праволинейни, колкото тези на неговия шеф.
Патриарх Даниил е московски агент
При формулирането на позицията си министър Велислава Петрова-Чамова директно се позова на авторитета на Българската патриаршия и по-специално на нейния нов предстоятел, патриарх Даниил, който встъпи в длъжност преди две години с малко мнозинство. Архимандрит Никанор (Мишков), влиятелен духовник в Българската църква, който критикува патриарх Даниил, предположи в интервю за „Новая газета Европа“, че българските власти се опитват да прехвърлят отговорността за своите „насилствени“ проруски изявления „върху църквата“. Подобни тактики са като цяло характерни за балканската политика, която наследява византийски и османски традиции.
Преди избирането си Даниил последователно критикуваше Константинополската патриаршия и подкрепяше Руската православна църква. По-конкретно, той нарече Всеукраинския обединителен събор, свикан от Константинополската патриаршия в Киев през 2018 г. за излекуване на разкола в украинското православие, „съвет на нечестивите“. Патриарх Даниил категорично отказва да признае Православната църква на Украйна за независима от Руската православна църква, а българските медии съобщават за получаването от него на финансова помощ от Руската федерация. Неговата позиция контрастира с изявленията на покойния български патриарх Неофит, който многократно критикува подкрепата на Руската православна църква за т. нар. „СВО“ и призовава за подкрепа на Украйна в праведната ѝ борба за независимост.
Някои от проруските изявления на Даниил излизат извън рамките на обикновената междуцърковна дипломация, което кара някои да го подозират, че е „агент на Москва“. Например, той активно защитаваше архимандрит Васиан (Змеев), протойерей Евгений Павелчук и Владимир Бонко – служители на Софийския комплекс на Руската православна църква, експулсирани от България с решение на Държавната агенция за национална сигурност през септември 2023 г. за „прилагане на хибридната стратегия на Кремъл“ и представляващи заплаха за националната сигурност.
Руският посланик, който рядко се появява публично от 2022 г. насам, присъства на интронизацията на Даниил, а патриарх Кирил изпрати доста емоционално поздравление. Даниил използва статута си на църковен йерарх за политическа пропаганда, дори като провинциален митрополит на Видините, в меко противопоставяне на тогавашното ръководство на Българската църква. На 3 ноември 2022 г. той изпрати „циркуляр“ до енориите на своята епархия, преразказвайки тези от руската пропаганда, че „раздорите и раздорите“ в Украйна са довели до войната.
Румен Радев лобира за интересите на Лукойл
Позицията на българския министър-председател „не е толкова ясна“. В Брюксел Радев не само се обяви против санкциите срещу Кирил, но и лобира за интересите на една от най-големите руски компании – Лукойл. Премиерът настоява компанията да бъде освободена от санкции, защото притежава единствената петролна рафинерия в България в Бургас. Рафинерията в момента се управлява от назначен от правителството външен управител. Радев обаче подкрепи „преговорния процес за присъединяване на Украйна към ЕС“ и подписа общоевропейска декларация, осъждаща руските атаки срещу цивилни цели и специално споменаваща Киево-Печерската лавра, която беше повредена при въздушен удар в нощта на 15 юни. Това разкрива, че Радев е класически популист, чиито изявления са насочени към проруски избиратели, докато правно значимите му действия са в съответствие с европейската реалполитика. Освен това, българският премиер проведе двустранна среща с украинския президент в Брюксел, по време на която беше обсъдено съвместното разработване на съвременни безпилотни летателни апарати.
Фактът, че руски представители (като митрополит Иларион) или лобисти (като Орбан и Радев) са положили и продължават да полагат толкова много усилия, за да освободят г-н Гундяев от санкции, косвено показва, че главата на Руската православна църква запазва значителни активи в Европа.
Според източници на „Новая Европа“, които преди това са участвали в управлението на патриаршеските финанси, тези активи са концентрирани в Швейцария, където младият Кирил започва кариерата си като разузнавач и „църковен“ дипломат в началото на 70-те години на миналия век, и във Ватиканската банка. Проверката на тази информация при сегашните обстоятелства обаче е трудна. Във всеки случай е крайно време европейският естаблишмънт да се освободи от всякакви илюзии относно „религиозния“ статус на Кирил. Още от младостта му расото му служи като прикритие за основната му работа – първо в разузнавателните служби, а през 90-те години – в бизнеса. Очевидно е, че до 24 февруари 2022 г. този човек вече е бил дълбоко несвободен в рамките на криминално-политическата система, в която се е оплел с хиляди нишки.
Резолюция № 2988 на Европейския парламент, приета през април миналата година, осъжда „експлоатацията на православната религия от Москва за геополитически цели, включително чрез инструментализирането на Руската православна църква (Московска патриаршия) като средство за влияние и контрол върху православното население“. Предвид това (независимо от електоралните и политически интереси на Румен Радев), ветото върху включването на Кирил Гундяев в списъка със санкции е срамен елемент от самата „експлоатация на религията за геополитически цели“.
