Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия, коментира в сутешния блок на bTV инициативата „Кошница с грижа“, ефекта от мерките на властта срещу високите цени и засилените проверки върху вноса на мляко.
„Големите търговски вериги винаги са били социално отговорен бизнес и тази инициатива не е много по-различна от обичайните им практики, в които се стараят всяка седмица да имат много широк набор от стоки, както от малката потребителска кошница, така и по-широк набор. В зависимост от асортимента на всеки бизнес между 200 и 800 на седмица, които са с намалени атрактивни цени. Това никога не е за сметка на качеството“, каза Вълканов.
По думите му намаленията са част от стандартна политика за привличане и задържане на клиенти.
„Това е стандартна политика за привличане на клиенти, както и за задържане на клиенти, за подкрепа на тяхната лоялност и на тяхната покупателна способност.“
Вълканов отбеляза, че при сравненията с гръцкия модел има съществена разлика.
„Идеята на тази кошница беше изцяло търговецът да поеме разликата в цената, т.е. отстъпката. Но когато се прави съпоставка с Гърция, там между другото участват и производителите и доставчиците. Там се прави едно общо джентълменско споразумение, че всеки ще поеме своя справедлив дял от намалението и това няма да бъде за сметка на качеството. Тук не беше така.“
Според него част от последните промени в законодателството създават предпоставки за ограничаване на конкуренцията.
„С текстовете, които касаят отстъпки, промоции, с текстовете, които касаят близките надценки в една и съща стокова група, на практика се създават предпоставки за задържане на цените, за увеличаване, за намаляване на потребителския избор. Тоест, с едната ръка се прави нещо, което би трябвало да е жест към потребителя, с другата ръка се прави нещо, което ограничава конкуренцията и намалява потребителския избор.“
Той даде пример с новите изисквания за разликите в надценките в рамките на една стокова група.
„Примерно в една стокова група, било сирене, било кашкавал, ще има изискване вече да няма разлика от повече от 10% в надценките между различни продукти. Във всяка една стокова група може да има 50-60-100 продукта, които представляват отделни марки, отделно брандиране, отделен маркетинг. Нормално е да има по-широки разлики в цените и в наценките.“
По думите му това може да доведе до намаляване на избора за потребителите.
„Когато се вкарва в такива тесни рамки, това означава на практика, че вие елиминирате тази по-голяма ножица, което може да означава, че или цените ще тръгнат в някаква посока, или пък потребителският избор ще бъде намален.“
Вълканов отхвърли твърденията, че производителите могат да знаят какви са надценките на вносните продукти.
„Те няма как да знаят каква е надценката на вносните продукти, защото това е една нормална търговска тайна, тайна е и надценката на всеки един български продукт. И това не е константа.“
Според него анализите показват сериозни различия между отделните търговски вериги.
„Ако влезете и го прочетете, ще видите, че разликите са много големи между отделните вериги. Те са конкуренти и всеки се опитва да играе и с надценки, и с цени, за да привлича потребители.“
По отношение на инициативата „Кошница с грижа“ Вълканов коментира, че тя не решава проблема с различията в цените между големите и малките населени места.
„Наистина в по-малките населени места, където няма толкова голяма конкуренция, се виждат по-високи цени. И ние вместо да стимулираме конкуренцията, т.е. навлизането на повече играчи и на по-малките пазари, всъщност какво правим? Една кошница с грижа и от друга страна законодателство, което е силно рестриктивно и силно ограничаващо конкуренцията.“
Той коментира и твърденията на представители на производителите на плодове и зеленчуци, че са били притискани да поемат 15-те процента от отстъпката по инициативата.
„Аз не мога да взема това твърдение за чиста монета. Първо, защото колегите са достатъчно отговорни, когато са заявили някакво намерение, го изпълняват.“
Вълканов подчерта, че преговорите между търговци и доставчици са постоянен процес.
„Търговските преговори между търговци и доставчици е един постоянен процес. Той зависи от реколта, от динамика пазарна, от много неща зависи.“
