С пост във Facebook бившият заместник-министър на екологията и съпредседател на партия „Зелено движение“ Тома Белев харесва публикация на украинската фирма КУБ, в която тя заявява желание да изработи Подробен устройствен план (ПУП) на изграденото без строително разрешение селище.
Претенцията на украинската фирма към Община Варна е да ѝ бъде разрешено да разработва ПУП, въпреки че повече от две години по-рано вече е застроила голяма част от имота. Освен това, по информация по случая, е била незаконно изсечена стара гора, част от зона по Натура 2000. Данните сочат, че строителството е започнало още през юли 2022 г. По това време Тома Белев е заместник-министър на екологията, а Борислав Сандов – министър на околната среда и водите. Регионалната инспекция по околната среда и водите – Варна, също е била под тяхно подчинение.
Заявката на украинската фирма към Общината за разработване на ПУП е от началото на 2025 г. По това време в местността, за която се иска Подробен устройствен план, вече са били построени 104 сгради. По информация на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и лично на министъра Иван Шишков, строителството е извършено без издадено разрешение от Община Варна.
Територията от над 100 декара е придобита чрез заменка. За такъв тип имоти има наложен мораториум, според който е забранена промяна на предназначението на земите, тоест там е забранена всякаква дейност, включително изработване на ПУП. Става дума за зони по Натура 2000 съгласно Директивата за птиците и Директивата за местообитанията.
ЗЕЛЕНИТЕ СА ПОКРОВИТЕЛСТВАЛИ ФИРМАТА КУБ
Още през 2009 г. еколозите организираха протести срещу заменките. Те дори подадоха сигнал до Европейската комисия по темата. По този повод срещу България има наказателна процедура. От Министерството на земеделието твърдят, че санкцията може да надхвърли 1 милиард евро, като ежедневно се трупат нови финансови санкции.
Публикацията на Тома Белев поражда съмнения, че зелените организации и свързаните с тях НПО са отворили чадър над украинската фирма. Подозренията, че еколозите умишлено са мълчали за незаконната сеч в заменената гора, за унищожаването на зона по Натура 2000 и за строителството в нея, изглеждат основателни.
Обикновено, когато са засегнати интересите на зелените НПО, реакциите са шумни и публични – пресконференции, протести, флашмобове, шествия и кампании с лозунги от типа „Искаме природа, не бетон“. В случая с Варна обаче нищо подобно не се е случило.
Имало е подаден сигнал, но според информацията – така формулиран, че практически да остане незабелязан. Още по-странно е, че еколозите дори не са обжалвали решението на РИОСВ – Варна, според което при изработването на ПУП не са необходими ОВОС, екологична оценка и оценка за съвместимост със зоните по Натура 2000.
Подобно поведение е нетипично за практиката на зелените организации. По сходни казуси те обикновено са изключително активни – водят съдебни дела, подават сигнали до Европейската комисия и Бернската конвенция. За селището край Варна обаче – пълно мълчание.
В публикацията има и нещо друго, което буди сериозни въпроси. Белев е оградил с червено текст от поста на украинската фирма, който гласи:
„ВСЕ ОЩЕ СИ ЗАДАВАМЕ ЕДИН ПРОСТ ВЪПРОС: ЗАЩО НЯКОЙ Е ТОЛКОВА ЗАГРИЖЕН ЗА РЕДА?“
Този текст, който Тома Белев е акцентирал, директно поставя под съмнение правовия ред в държава – член на Европейския съюз от почти 20 години. Това би трябвало сериозно да притесни службите, чиято задача е да защитават националната сигурност.
Кой е създал самочувствието на чужди граждани да действат по подобен начин в България? Отговорът на този въпрос вероятно се крие в ширещата се политкоректност в определени среди у нас по отношение на украинските граждани, пребиваващи в страната. За огромната част от тях толерантността и съпричастността са напълно естествени и правилни. Но когато става дума за престъпни схеми и незаконно строителство, държавата трябва да покаже, че я има.
Многократно българските граждани са ставали свидетели как зелените НПО реагират срещу изграждането дори на една кабинка в Банско, срещу подмяната на остарели лифтове на Витоша или срещу инфраструктурни проекти като магистрала „Струма“ и тунелите под Петрохан и Шипка. В тези случаи имаше яростни протести, десетки съдебни дела и постоянен медиен натиск.
По случая във Варна обаче – пълно и избирателно мълчание.
