Инфлацията в еврозоната се ускорява до 3,2% на годишна база през май, което е най-високото ниво от септември 2023 г., показват предварителните данни на Евростат. За сравнение, през април показателят е бил 3%, информира Нова тв.
На месечна база през май цените в еврозоната се повишават с 0,1%.
В България потребителските цени през май нарастват с 6,3% по хармонизирания индекс (ХИПЦ), което също е най-високият темп от септември 2023 г., сочат данни на Евростат. Месечната инфлация у нас е 0,3%.
За сравнение, през април годишната инфлация в България е била 6%, а месечната – 1,8%, според европейската статистика. Националният статистически институт (НСИ) обаче отчита малко по-високи стойности за май – 7% годишна и 0,2% месечна инфлация.
Сред страните от еврозоната с най-висока годишна инфлация през май са България (6,3%), Литва (5,1%) и Гърция (5%), докато най-ниски нива се наблюдават в Малта (2,1%), Германия (2,7%) и Франция (2,8%).
По сектори най-голям принос за инфлацията в еврозоната има енергетиката, където цените се повишават с 10,9% след 10,8% през април. Следват услугите с ръст от 3,5%, храните, алкохолът и тютюневите изделия с 2%, както и неенергийните промишлени стоки с 0,9%.
На този фон председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард призова Европа да ускори интеграцията на капиталовите и банковите си пазари, за да засили международната роля на еврото.
В годишния доклад на ЕЦБ тя предупреждава, че на фона на геополитически напрежения и нови финансови технологии, включително стабилни криптовалути, валути като еврото са изправени пред нарастваща конкуренция.
Лагард подчертава, че „няма място за самодоволство“ и че Европа трябва да изгради по-дълбоки и ликвидни финансови пазари, ако иска еврото да се утвърди като глобална валута.
Въпреки че еврото понякога изпълнява ролята на „валута убежище“ при пазарни сътресения, то остава значително по-слабо използвано в световен мащаб в сравнение с щатския долар.
