Отдавна всички финансисти и икономисти предупреждават, че се налага да свием дефицита, като орежем разходите. Това не само че не се случи, но нещо повече - разходите се увеличаваха с всеки следващ бюджетен сезон.
На всички е ясно, че критериите за влизане в еврозоната не важат само на входа, а трябва да се спазват и вътре, но България вече е в риск да наруши това правило.
Обявеното от премиера Румен Радевпредупреждение , че ще влезем в процедура по свръхдефицит, очаквано влезе в политическа употреба. Радев обвини предишния редовен кабинет, защото според него сме финиширали с прекомерен дефицит 2025 г.
От ГЕРБ възразиха. Финансовият министър в кабинета “Желязков” Теменужка Петкова дори призова Радев да не си служи с “лъжи и неверни интерпретации на определени факти и определени данни”.
“Процедурата по свръхдефицит не касае 2025 г., а 2026 г.”, категорична бе Петкова.
И прехвърли вината за заплахата към неприетия бюджет за 2026 г. По тази причина според нея финансовото министерство не е представило доклад за напредъка по Националния фискално-структурен план, а и разходите на служебното правителство са били в сериозни размери, допусна Петкова.
“За 2025 г. данните са такива, каквито са. Те са уточнени с Евростат – дефицитът за 2025 г. е 3,5% от БВП. Знаете, че България с други 15 държави от ЕС се ползва с дерогация за увеличените разходи за отбрана. Прилагайки тази дерогация, България за 2025 г. ще спази изискванията на Маастрихтските критерии от 3%”, аргументира се тя.
“България не е в процедура по свръхдефицит и все още разполага с всички инструменти да избегне подобен сценарий”, намеси се в задочния диалог и бившият служебен финансов министър Георги Клисурски.
“За 2025 г. дефицитът е 3,5%, но ако се приложи изключението за разходите за отбрана, България отново ще се вмести в допустимите 3%”, каза той. Неговото мнение е, че опасенията на ЕК и направеното предупреждение са свързани не с настоящата година или с миналата, а с прогнозите за 2026 и 2027 г.
“Комисията прогнозира дефицит от около 4% и през двете години, ако не бъдат предприети мерки и се запази сегашната политика”, каза Клисурски.
И заключи: “Правителството има всички инструменти да направи бюджет, с който тази процедура изобщо да не започне”.
От ПП и ДБ пък припомниха, че са предупреждавали за раздути бюджети още през 2025 г. Бившият финансов министър Асен Василев предложи да се направи реалистичен ръст на приходите, реалистични разходи и да не вдигат заплати в бюджетната сфера с 50-60-70%, както беше направено с бюджета за 2025-а. Ако това се случи, според него процедурата няма да бъде приложена и за нас няма да има никакви последици.
Цончо Ганев от “Възраждане” не изненада никого, като хвърли вината върху приемането на еврото, което създало проблем с дефицита. От партията се опитаха да разпалят отново спора с истински или фалшиви данни сме влезли в еврозоната.
Повечето експерти и финансисти са предпазливи в коментарите си, но изразяват съмнения, че изобщо ще се стигне до налагане на процедурата към България. Разбира се, ако си направим този половин бюджет за оставащото време от 2026 г. с дефицит под заветните 3%.
Влизането в процедура по свръхдефицит няма да е първо за страната ни. На 13 юли 2010 г. България официално бе поставена в този механизъм, защото дефицитът след финансовата криза бе стигнал 3,6% при разрешен от актуализирания бюджет 3,8%. Основната причина за това бе финансовата криза и по-големите целеви разходи, за да излезем от нея, затова никой не обвини никого. Процедурата бе прекратена на 22 юни 2012 г. с решение на Съвета на ЕС, след като дефицитът бе намален до 2,1%. Заедно с нас и на същата дата от процедурата бе извадена и Германия.
Освен официалното прилагане на този контролен механизъм е имало няколко доклада и наблюдения от ЕК през 2020–2023 г., но не се е стигнало до откриване на процедура.
Справка на сайта на Еврокомисията показва, че много държави членки са били, а някои все още са под мониторинг, който е част от контролната процедура. Към 2025–2026 г. под процедура по свръхдефицит са или наскоро са били Белгия, Франция, Италия, Унгария, Малта, Полша, Словакия, Румъния, Австрия и Финландия.
Появиха се и паралели с програмите на МВФ. България бе в такава програма през 90-те години на миналия век до въвеждането на валутния борд през 1997 г. Процедурата по свръхдефицит през 2010–2012 г. обаче бе изцяло механизъм на ЕС, а не програма на МВФ.
Често хората ги сравняват, защото и в двата случая става дума за външен надзор върху бюджетната политика. Разликата е, че МВФ обикновено е кредитор с условия, докато процедурата по свръхдефицит е контрол за спазване на правилата, които държавите в ЕС доброволно са приели.
Какво представлява самата
процедура? Задейства се при бюджетен дефицит над 3% и/или дълг над 60% от БВП, т.е. когато са нарушени двата най-важни критерия от споразумението от Маастрихт, или единия от тях.
Най-напред се анализират данните, като при необходимост се изискват и допълнителни, за да се констатира наличието на свръхдефицит. На държавата се дават препоръки и срокове за затварянето на процедурата. Назначава се постоянен мониторинг дали препоръките се изпълняват в одобрените срокове. Обичайно те са 3 до 6 месеца.
Процедурата допуска удължаване на крайния срок за вземане на мерки и корекции, както и преразглеждане на препоръките, ако финансовата ситуация в държавата е засегната от извънредни събития извън нейния контрол.
Освен постоянния мониторинг за държави в еврозоната може да се налагат финансови санкции като глоби, депозити на правителството, докато тя тече, както и ограничен достъп до някои европейски механизми. Най-често се налага мярката безлихвен депозит, чийто размер е 0,2% от БВП. След изтичане на крайния срок европейските власти оценяват предприетите мерки, за да прекратят или засилят процедурата.
Най-дълготрайната и сериозна последица от тази мярка е
намаленото доверие на финансовите пазари,
което на свой ред има два ефекта. Първият е пряк и води до по-висока цена на държавния дълг чрез по-високи лихви.
Вторият е косвен и се развива по-дълго във времето - инвеститорите стават по-предпазливи и могат дори да замразят проекти за засегнатата държава.
Няма фиксирано правило от типа “дългът поскъпва”, когато държава влезе в процедура по свръхдефицит. Пазарите гледат защо е в процедура държавата и колко е надеждна, т.е. самата процедура е по-скоро сигнал, а не директна санкция.
Опитът на други държави дори показва разнопосочни ефекти. Например за Германия и Франция влизането в този механизъм не доведе до драстичен скок на лихвите, защото инвеститорите имат доверие в двете големи икономики. Същият пазар обаче видя при Гърция, Италия и Румъния по-голям риск и новият дълг от външните пазари за тях се оскъпи осезаемо.
Има и инвеститори, на които процедурата действа по-скоро успокояващо, защото приемат, че има официален план за фискална дисциплина и мониторинг над неговото изпълнение.
Инструментите, с които се постига целта за сваляне на дефицита в позволените граници, са същите, които ни препоръчват от доста време финансисти, икономисти и дори МВФ.
Сега обаче, ако влезем в такава процедура, е много вероятно да ни бъде поставена цел свиване на разходите, ако се налага и чрез
замразяване на заплатите в публичния сектор
Ако това не даде ефект, ще се наложи вземане на повече дълг, увеличаване на данъци, орязване на програми и субсидии, както и пенсионна и административна реформа в съкратени срокове.
Първите сигнали от Брюксел, че е възможно да ни се наложи механизмът за външен контрол над финансите, дойдоха на 21 май с последната прогноза на ЕК за икономическото развитие на държавите членки. В нея се прогнозира дефицитът да достигне 4,1% в края на 2026 г. и 4,3% през 2027 г. Посочени са и основните фактори за него - автоматичните механизми в социалните разходи и устойчивите разходи за отбрана до 2027 г.
Дефицитът от 3,5% от БВП за 2025 г. ЕК обяснява с липсата на последователни компенсаторни мерки за нарасналите разходи за заплати в публичния сектор особено в отбраната и вътрешната сигурност, както и ефекта от инвестиционните субсидии за БЕХ. От 8 юли 2025 г. обаче беше активирана клауза, която позволява на държави членки да надвишат дефицита си над 3% - с до 1,5% от БВП, заради покупки на техника, боеприпаси, модернизация на армията или инфраструктура за отбрана. Затова въпреки формалното превишение на дефицита страната ни не бе поставена в контролната процедура за 2025 г.
В задъжителния вече годишен доклад на финансовото министерство за напредъка по изпълнението на средносрочния фискално-структурен план на България за периода 2025-2028 г. изрично се уточнява, че позволеното отклонение до 1,5% от БВП от одобрения план за нетните разходи се измерва спрямо 2021 г. , която е приета като референтна.
Затова и вероятността налагането на контролния механизъм да бъде заради дефицита, с който сме приключили 2025 г., е по-малка от това да бъде наложена заради очакваната ножица между приходи и разходи за тази година. Това ще стане ясно, когато бъде оповестен докладът на ЕК тази седмица.
Предпочитаният вариант е оценката да се отнася за 2026 г., защото тогава шансът да се разминем само с предупреждение е по-голям, защото решението ще зависи от това дали финансовият министър Гълъб Донев ще упее да върже бюджет с 3% дефицит. Което е напълно възможно, ако бъдат сериозно орязани някои разходи.
