Народното събрание прие на второ четене Законът за противодействия на корупцията на лица, заемащи публични длъжности. С него се разкрива отново Комисията за противодействие на корупцията (КПК), която беше закрита преди осем месеца. Тогава нейните функции бяха разпределени между Сметната палата, ГДБОП и следствието. Съществуването й обаче е важно, тъй като от това зависи плащането на около 200 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост. Крайният срок, в който законът трябва да е факт, е другия петък. За да приемат закона изцяло народните представители удължиха работното си време.
Според закона до един месец от влизането му в сила членовете на комисията трябва да бъдат избрани. Тя може да заработи и при трима членове, тоест ако две от институциите, които ще избират не успеят да се справят. "За" текстовете гласуваха от всички парламентарни групи, без ДПС, които бяха против.
В закона детайлно са изброени лицата, заемащи публични длъжности, сред които попадат депутатите, министрите, магистратите, кметовете.
Един от основните моменти е, че Комисията ще се състои от петима, които трябва да имат минимум 10 години юридически стаж, като в края на мандата те не трябва да са навършили 65 г., тоест пенсионна възраст. Един от тях ще бъде назначен от президента, един избран от парламента, по един избран от общите събрания на ВАС и ВКС и един от Висшия адвокатски съвет.
В закона подробно е разписана процедурата, по която президентът ще назначава, а другите четири институции ще избират.
По отношение на общите събрания на ВКС и ВАС номинации може да прави всеки върховен съдия, като кандидатите трябва да са задължително съдии. В първия вариант имаше възможност да се номинират и прокурори, но тя отпадна на второ четене в правната комисия.
Кандидатите ще бъдат изслушвани публично от конкурсна комисия, определена на случаен принцип от шефовете на двете върховни съдилища.
Самият избор ще бъда направен от двете общи събрания, те ще бъдат излъчвани публично. Изборът се смята за редовен, ако са гласували повече от половината. Ако няма избор, ще се гласува на следващия ден, като тогава ще трябва да присъстват 33% от всички върховни магистрати. Гласуването ще става на хартия. Обжалването ще се прави в другия съд, тоест, който не е избран от ВАС, ще може да обжалва пред ВКС, и обратно.
Също подробно е разписана и процедурата на избора, който ще извършва Висшият адвокатски съвет. Там номинации ще може да прави всеки адвокат, а избора - съветът.
Председателят на комисията ще се сменя всяка година чрез жребий.
Със закона се връщат и разследващите инспектори, които бяха и в закритата КПК, както и разследващите и оперативно-издирвателните функции. Именно по отношение на тези две функции бяха и най-големите притеснения на народните представители. Разследващи инспектори могат да бъдат хора с най-малко пет години юридически стаж.
Друг момент е, че председателят ще назначава директора на дирекция. Според ПП това е притеснително, защото така всеки един председател, който ще се сменя всяка година, може да си назначава директора.
Стою Стоев от ПП изрази безпокойство от текста, който казва, че материалите от оперативно-издирвателните дейности и проверките се изпращат на прокуратурата по решение на комисията. За това той предложи и при прекратяване на проверката, комисията пак да изпраща материалите на прокуратурата. Той също така предложи да има срок колко време да продължи проверката, защото имало възможност, ако е дълго, да замести едно досъдебно производство. Той добави и че, за съжаление, с това бързане нямало да се приеме идеален акт.
Велислав Величков от ПП пък попита какво се има предвид под оперативно внедряване. Значи ли, че някой ще бъде внедрен сред депутатите и магистратите и поиска от Министерството на правосъдието, които са авторите на закона, да обяснят как ще се извършва оперативното внедряване.
Иван Вачев от "Прогресивна България" обяви, че законът категорично е необходим, защото "корупцията убива". Той посочи, че корупцията в здравеопазването например е кражба на здраве и мечти, в съдебната система е кражба на справедливост. Според него имало гаранции, че КПК няма да бъде бухалка, защото членовете ще се избрани от независими органи - президент, парламент, ВАС, ВКС и Висшия адвокатски съвет (ВАдС).
Атанас Славов от ДБ също се спря на разследващите функции на КПК. Според него само по себе си те не могат да доведат до резултат, защото разследващите функции са под контрола на прокуратурата. "Каквито и разследващи да създадем, не можем да очакваме резултати, защото прокуратурата остава нереформирана", каза Славов. "Смените на хората по върховете, не променят същността на системата. Система, опасана в зависимости, която се отчита пред някакви офиси, ложи", добави той. Славов попита откъде ще дойдат тези разследващи инспектори. И добави, че ще дойдат от МВР, а някои от ДАНС. Той препоръча да се направи много сериозен тест за интегритет на разследващите инспектори. И препоръча да се подхожда критично, като и добави, че в частта за разследващите инспектори и разследването, няма да подкрепят закона.
Милен Трифонов от ПБ припомни казаното от него в правната комисия, че със свито сърце ще подкрепи разследващите функции. И добави, че е "много важно под лупа да се следи" дейността на КПК.
Според Велислав Величков от ПП обяви, че те ще подкрепят закона, както е излязъл от правната комисия. Много важно било инспекторите да бъдат оставени да работят спокойно. Те трябвало да бъдат тествани при тяхното назначаване и да се провери по какви дела са работили.
По думите на Петър Петров от "Възраждане" обаче комисията нямало да заработи в нейните две основни направления - разследване на корупция и конфликт на интереси. Той припомни, че закритата КПК имала за две години около 400 отказа да образува конфликт на интереси. От 250 проверки годишно само в 18 имало конфликт на интереси.
Освен с разследване на корупцията, КПК ще се занимава и с конфликта на интереси на лицата, заемащи публични длъжности, както и с техните декларации. По предложение на Божидар Божанов от ДБ декларациите могат да се приемат и електронно и комисията създава регистър на подадените по този начин документи.
Според закона до 6 месеца от встъпването на комисията ГДБОП трябва да й предаде всички оперативни дела, а ДАНС - архивните, които отидоха при тях след закриването на предишната КПК.
