Православната църква отбелязва Лазаровден. Денят винаги е в предпоследната събота преди Великден. В храмовете в цялата страна ще бъдат отслужени тържествени богослужения.
За възкресяването на Лазар пише св. Йоан Богослов в своето евангелие (гл. 11:1-45). Евангелската история разказва, че Христос се намирал отвъд река Йордан, когато му казали за болния Лазар. Щом чул това, Той решил да тръгне за Юдея. Лазар и двете му сестри Марта и Мария живеели във Витания. Когато Иисус Христос дошъл във Витания, Лазар вече четири дни бил в гроба. В скръбта си Мария паднала в нозете на Христос, а Той, като видял Мария и другите да плачат, се просълзил.
При възкресяването на Лазар Иисус Христос разкрива своята сила като Бог и Господ - че Той е Източникът на живота. Още преди кръстните Си страдания показал, че е Победител на смъртта. Това евангелско събитие е свидетелство за общото ни възкресение.
След възкресяването си от Христос свети Лазар живял още 30 години, бил епископ на остров Кипър, където подобно на апостолите много се потрудил за разпространението на християнството и там починал в мир. През IX век след Рождество Христово светите мощи на праведния Лазар били открити в град Ларнака, където лежали в земята, в мраморен ковчег, на който пишело: “Лазар Четверодневни, приятел Христов”. Мощите били извадени при византийския император Лъв Мъдри и били пренесени в Константинопол и положени в храм, посветен на праведния Лазар, построен от император Василий Македонец. През ХIII в. кръстоносците взимат мощите и ги отнасят в град Марсилия, Франция. По време на ремонтни дейности след пожар през 1972 година в църквата в Ларнака, под олтара, е открит саркофаг с част от мощите на свети Лазар.
Иконата на празника илюстрира описаното от свети Йоан Богослов събитие. Христос е вдигнал Своята ръка и посочва гроба, от който в погребални повивки излиза възкресеният Лазар. На иконата са илюстрирани и апостолите, сестрите и близките му, които са удивени от случилото се.
Възкресяването на Лазар ни уверява, че душата съществува и след смъртта. То е също така уверение и за нашето бъдещо възкресение. Лазарова събота заема особено място в църковния календар, като след този ден започва и подготовката за богослуженията за празника Вход Господен в Йерусалим и Страстната седмица.
Самото име на светеца е символ на здраве и дълголетие. На този ден се изпълнява обичаят лазаруване, в който участват моми и момичета, които започват да се готвят още от постите, групират се по възраст и по чети. В четата има пеячки, шеталици, една от лазарките носи кошничка с яйца. Обхождат селото в събота от обяд и неделя до обяд, като влизат във всяка къща, пеят песен за всеки член от семейството. Играят несключено лазарско хоро. Стопаните ги даряват с яйца. Когато приключи лазаруването, лазарките си поделят събраното.
В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасищата и горите, но и празник на момичетата, които след като лазаруват могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват. Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица.
На днешния ден празнуват всички, които носят имената Лазар, Лазарина, Лазо, Лачо, Лъчезар.
