На 24 февруари 2022 г. светът се събуди с новината, че Русия е започнала пълномащабна инвазия в Украйна.Малко преди 5 часа сутринта бяха чути първите взривове в Киев, Харков, Одеса и други големи градове. Ракетни удари по военни обекти, летища и системи за противовъздушна отбрана белязаха началото на операция, която Москва определи като „специална военна“.
Това беше ескалация на един вече заплетен конфликт, който започна през 2014 г., когато Крим беше анексиран, а източните области на Украйна попаднаха под контрола на подкрепяни от Москва въоръжени формирования.
В онзи февруарски ден руските войски навлязоха от три страни – север, изток и юг, с обявена цел „демилитаризация и денацификация“. Планът им за бърз пробив към Киев обаче се провали. Украинците, макар неподготвени за пълномащабна война, оказаха изненадващо силна съпротива.
Критичните моменти
Киев устоя
През първите седмици столицата стана символ на съпротивата.Украинският президент Володимир Зеленски остана в столицата и публикува видеообръщение, в което заяви, че страната ще се защитава. Това послание имаше силен психологически ефект както вътре в страната, така и сред международните партньори.
Руските части се опитаха да превземат града, но украинците, подпомагани от международни съюзници, успяха да ги спрат. Първото голямо поражение на Москва показа, че войната няма да приключи бързо.
Мариупол – символ на разрушението
Сред всички разрушени украински градове името на Мариупол остана като синоним на обсадата и човешката трагедия. Още в първите дни на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. стратегическият пристанищен град на Азовско море се оказа под масирана атака.
Мариупол имаше ключово значение – той свързваше окупираните територии в Донбас с Крим и осигуряваше излаз към морето. Именно затова сраженията за него бяха ожесточени и безкомпромисни.
Градът беше почти напълно обкръжен. Електричеството, водата и отоплението бяха прекъснати. Хиляди цивилни останаха блокирани без достъп до храна и медицинска помощ. Снимки на разрушени жилищни квартали и на драматични евакуации обиколиха света.
Бомбардировката на Драматичния театър в града, където се укриваха стотици хора, се превърна в един от най-шокиращите символи на войната. Международни организации впоследствие определиха обсадата като една от най-тежките хуманитарни катастрофи в конфликта.
Индустриалният комплекс „Азовстал“ се превърна в последната линия на украинската съпротива. В продължение на седмици украински бойци и цивилни се укриваха в подземните тунели на завода, докато над тях продължаваха тежките удари.
Сраженията там бяха не само военен, но и психологически фронт. Светът следеше драматичните апели за евакуация и коридори за цивилни. В крайна сметка защитниците се предадоха след месеци на обсада, а градът премина под руски контрол.
Контранастъпленията и върнатите територии
През есента на 2022 г. украинските сили започнаха смели контранастъпления. Харковска област беше освободена, а Херсон бе изтласкан от руските части. Тези успехи показаха, че украинската армия, макар по-малка, може да нанесе тежки поражения на противника с правилното оборудване и стратегия.
През 2023–2025 г. фронтовата линия се стабилизира. Бойните действия станаха изтощителни – артилерийски дуели, удари по енергийни обекти, дронове, укрепени позиции. Западната помощ за Украйна – танкове, ракети, системи за ПВО – се превърна в решаващ фактор за оцеляването на страната.
Жертви и страдание
Цифрите са шокиращи. Стотици хиляди военнослужещи и цивилни загинаха или бяха ранени. Милиони хора загубиха домовете си, а цели градове бяха разрушени. Школите, болниците, фабриките – нищо не остана недокоснато от войната.
Днес
Четири години след началото на пълномащабната инвазия войната между Русия и Украйна е навлязла в различна фаза от първоначалния шок и бързи маневри. Днес конфликтът се характеризира с изтощителни сражения, бавно придвижване на фронтовата линия и масирано използване на технологии.
В източните и южните райони боевете продължават почти ежедневно. Настъпленията са ограничени по мащаб – често се измерват в стотици метри, а не в километри. Артилерията остава ключов фактор, но все по-голяма роля играят безпилотните летателни апарати – от разузнавателни до ударни дронове.
И двете страни изградиха дълбоко ешелонирани отбранителни линии – окопи, минни полета, бетонни укрепления. Това прави всяка офанзива бавна и скъпа.
Войната на дроновете
Ако първата година беше война на танковете, днес това е война на дроновете. Малки, сравнително евтини устройства нанасят щети за милиони. Те коригират артилерийски огън, атакуват техника, поразяват складове далеч зад фронта.
Технологичната адаптация се случва почти в реално време – нови модели, електронна борба, защита срещу заглушаване. Това превърна конфликта в своеобразна лаборатория за съвременна война.
Продължават атаките срещу енергийни съоръжения, рафинерии и логистични центрове. Целта е изтощение – икономическо и психологическо. Зимните месеци отново поставят въпроса за устойчивостта на енергийната система и за живота на цивилното население.
Международният фактор
Украйна продължава да разчита на финансова и военна подкрепа от западни държави. Подкрепата остава ключова за способността ѝ да удържа фронта. В същото време санкциите срещу Русия целят да ограничат военния ѝ потенциал, макар Москва да адаптира икономиката си към новите условия.
Има ли признаци на обрат?
Засега няма категоричен стратегически пробив. Войната изглежда като надпревара по издръжливост – кой ще издържи по-дълго икономически, военно и политически.
Четири години след първия ден войната в Украйна продължава да променя Европа. Тя е урок за уязвимостта на сигурността, за цената на свободата и за силата на устойчивостта. Въпреки всичко украинците продължават да защитават своята страна, а светът наблюдава един конфликт, чиято крайна точка все още е неизвестна.
