Имаме връзки с Антарктида в различни региони и тези станции не са припознати от системата като антарктически станции, но нашата станция, нашият позивен знак, е припознат като антарктическа станция, разказа в интервю за БТА радиолюбителят инж. Ивайло Начев.
Инженер Ивайло Начев е главен асистент във Факултета по телекомуникации към Техническия университет – София. В момента той е на Ледения континент по проект, реализиран съвместно с Института по астрономия и Висшето военноморско училище за изграждане на радиотелескопа ЛОФАР (LOFAR). Начев работи в областта на радиокомуникациите и телекомуникационните технологии и е ръководител на радиоклуба на Техническия университет. Той е първият радист на българската антарктическа база "Св. Климент Охридски" от 2007 година насам, като поддържа радиолюбителския канал на базата този сезон.
"По време на първите експедиции комуникацията между базата и света се е осъществявала с радиостанцията. Съответно на базата е имало човек, който е бил радист. Той е осъществявал комуникациите между логистични компании в Южна Америка и базата. Приемал е метеорологични данни за времето, тъй като не е имало интернет и сателитни, по-модерни технологии. Приемал е метеорологични данни и е осъществявал комуникация с локални антарктически бази за обмен на информация при съвместни операции", разказа Начев.
Тогава радистът на базата е комуникирал относно информация за това кога има кораб, кога могат да докарат провизии и кога могат да тръгнат. Осъществявал е и комуникации между антарктиците и техните близки, като това се е случвало един или два пъти в седмицата.
"Било е като ритуал - събирали са се близките в радиоклуба на Техническия университет. Клубният пулт е осигурявал връзките. Тук радистът е подреждал антарктиците и са имали прозорец всяка седмица, или почти всяка седмица, в който могат да се чуват с близките си", допълни той.
Комуникацията по този начин между базата и света се е осъществявала до 2007 година. След това, с напредването на технологиите, не е имало необходимост от радист. Съответно оттогава до настоящата 34-та експедиция не са правени радиовръзки в този вид.
"Характерно е за радиолюбителите, че за потвърждаване на връзките използваме радиолюбителски картички, тоест стандартни хартиени картички (...) Позивният знак на българската база е уникален – LZ0A. Това е ценна връзка, защото е на Южните Шетландски острови, по-конкретно остров Ливингстън, антарктическа база, островна група. Има огромен интерес от радиолюбители. Може би е в топ 50 на най-желаните дестинации за радиовръзка", каза Начев.
На картичките са изписани всички радисти през годините, радиооператори по време на тези експедиции. Например Йордан Янков е най-известен в България като радиста на антарктическата база, тъй като е на тази позиция от четвъртата до петнадесетата експедиция.
"Имаме (в момента) над 1500 връзки на различни обхвати. Главно разговори с радиолюбители от Северна и Южна Америка. По време на последната кореспонденция преди няколко дни, когато имах дълга сесия, с много европейски станции успяхме да направим връзка: две станции от България, няколко станции от Франция, Словакия, Чехия и Германия. В Белгия всъщност има огромен интерес", отбеляза Начев и допълни, че за този сезон е успял да осъществи над 12 000 връзки, а до края на експедицията има възможност броят им да достигне до 13 500.
Радиолюбителите от цял свят се свързват с радиостанцията на българската антарктическа база. Най-често радиоразговорите са свързани с въпроси за времето и какви проекти има на базата. С нашата радиостанция се свързват и учители, които искат да зарадват учениците си, че са разговаряли директно с Антарктида.
Българският научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий" (НИК 421) отплава за Ледения континент на 7 ноември от Варна. Плавателният съд пристигна във военната база на аржентинския град Мар дел Плата на 13 декември 2025 г. след едномесечно плаване през Атлантическия океан.
