Новата европейска правна рамка, известна като „28-и режим“, цели да позволи на фирмите да работят по единен набор от правила в целия ЕС. Мярката се разглежда като инструмент за повишаване на конкурентоспособността и за улесняване на дигиталните и иновативните компании. Дебатът тепърва предстои, но инициативата може да даде реален достъп до единния пазар, въпреки че се поставят трудни въпроси за данъци, трудово законодателство и регулации. България често затруднява нормалното функциониране на единния пазар, което прави реформите още по-необходими. Това каза Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.
„България попада сред държавите, които най-често изкривяват единния пазар и не допускат пълна конкуренция, което ни поставя в групата на страните, спиращи нормалното му функциониране“, обясни той.
В навечерието на ключови разговори между европейските лидери вниманието се насочва към идеята за така наречения „28-и режим“ – нова правна рамка, която да позволи на компаниите да се регистрират директно на ниво Европейски съюз.
Петър Ганев отбелязва, че инициативата се вписва в по-широкия стремеж към засилване на конкурентоспособността, който доминира европейския дневен ред.
„Дискусиите за единния пазар и за нуждата от реални действия вече се водят на най-високо ниво“, каза Ганев.
Той припомня, че докладите на Марио Драги и Енрико Лета са задали рамката на сегашното мислене в Брюксел.
Какво представлява "28-ият режим"
Новият модел предвижда фирмите да могат да се регистрират като европейско дружество по единна процедура, вместо да преминават през 27 различни национални системи. Ганев обяснява, че това би позволило на бизнеса да „прескочи националните бариери и да работи по общи правила“, което е особено важно за дигиталните компании и за стартиращите предприятия.
Той обаче уточнява, че регистрацията е само първата стъпка и че „данъчните и трудовите въпроси остават ключово предизвикателство“, тъй като дейността в отделните държави продължава да се подчинява на местното законодателство.
Според Ганев новата рамка ще улесни достъпа на фирмите от периферните държави, включително България, до финансиране и нови пазари.
Той отбелязва, че дигиталните компании биха могли да мислят за растеж „в мащаба на целия единен пазар, а не само на национално ниво“.
Въпреки това експертът предупреждава, че ако режимът бъде прекалено ограничен и достъпен само за малък брой високотехнологични фирми, ефектът му ще бъде слаб.
„Новият модел трябва да бъде отворен за всички, за да се види дали наистина носи предимства“.
Какво предстои за ЕС и за България
Европейските лидери ще обсъждат не само „28-ия режим“, но и по-широки мерки за укрепване на единния пазар.
„Ако искаме да се възползваме от новите европейски инструменти, трябва да подобрим собствената си среда,“ подчертава Ганев.
В сферата на телекомуникациите, цифровите услуги и финансирането предстоят значителни промени, които могат да доближат ЕС до модела на САЩ, където пазарите са по-обединени.
