За нарастването на броя на енергийно бедните европейци през последните години вина има войната на Русия в Украйна, която предизвика сериозни сътресения на енергийните пазари, отбелязват наблюдатели. Също и затварянето на въглищните централи в ЕС, а самите ТЕЦ-ове са минали на природен газ, който ресурс го няма в Европа и се е набавял от Русия.
През последните години Европейският съюз ускорено затваря въглищни електроцентрали в рамките на Зелената сделка и политиките за декарбонизация. Макар целта да е намаляване на въглеродните емисии и борба с климатичните промени, тази трансформация има и сериозна социална цена – нарастваща енергийна бедност и постоянно поскъпване на електроенергията.
Какво представлява енергийната бедност?
Енергийна бедност е състояние, при което домакинствата не могат да си позволят адекватно отопление, охлаждане и електрозахранване на жилищата си. По данни на европейски институции милиони граждани в ЕС вече изпитват трудности да плащат сметките си за ток и отопление, особено в по-бедните държави и сред уязвимите социални групи.
Затварянето на въглищните централи – икономически ефекти
Въглищните електроцентрали осигуряваха стабилна и сравнително евтина базова енергия. С тяхното постепенно закриване намалява сигурността на енергийните доставки; увеличава си зависимостта от внос на енергия и газ; расте делът на по-скъпи енергийни източници; цената на електроенергията става по-чувствителна към пазарни и геополитически сътресения.
В резултат електроенергията в много европейски държави поскъпна значително, а колебанията в цените се превърнаха в постоянен риск за домакинствата и бизнеса.
Възобновяемата енергия – решение, но не панацея
Възобновяемите източници като слънце и вятър са ключови за енергийния преход, но те са зависими от климатични условия и изискват сериозни инвестиции в мрежи, батерии и резервни мощности. В краткосрочен план това оскъпява системата, а разходите често се прехвърлят директно върху крайните потребители. А в най-студените дни и месеци, когато е нужна повече електроенергия, възобновяемите централи произвеждат по-малко и съответно не могат да ни "спасят".
Липсата на плавен преход и компенсации засилва социалното неравенство. Докато част от обществото може да инвестира в соларни панели, термопомпи и енергийна ефективност, други нямат тази възможност и плащат все по-високи сметки.
Така зеленият преход, замислен като устойчив и справедлив, рискува да задълбочи разделението между „енергийно богати“ и „енергийно бедни“. Затова трябва балансирана политика. Решението не е в отказ от климатичните цели, а в по-балансиран подход. За целта трябва по-бавен и предвидим график за затваряне на въглищните централи; инвестиции в стабилни базови мощности; реална подкрепа за уязвимите домакинства; политики, които поставят социалната поносимост редом до екологичните цели.
Енергийният преход е неизбежен, но начинът, по който се реализира, е от решаващо значение. Без социална защита и икономическа логика той може да доведе до масова енергийна бедност и трайно високи цени на електроенергията в ЕС – проблем, който засяга не само домакинствата, но и конкурентоспособността на цялата европейска икономика.
Валентин Иванов
