Срещите на властта с представители по интереси (лобисти) да са публични, а информация за тях да се публикува на страниците на съответната институция в интернет. Това предвижда законопроект за прозрачност и почтеност, пуснат за обществено обсъждане от Министерството на правосъдието. Той всъщност е дълго чаканият закон за лобизма. Но поради натрупана негативна нагласа понятието лобизъм не се използва. То всъщност “е позволена и полезна дейност, ако се извършва по прозрачен и почтен начин”, пише в мотивите към проекта.
Това е пети опит за последните 20 г. и ние да имаме подобен закон. Първият е писан още през 2002 г., а четвъртият през 2015 г., но нито един не е приет. Необходимостта от закон за лобизма периодично ни се напомня от ЕК.
Лобисти или представители на интереси могат да са всяко физическо или юридическо лице, както и групи от хора, които изразяват вижданията си и оказват въздействие при изработване на нормативни актове. Те могат да осъществяват комуникацията писмено и устно. В проекта са изброени и институциите, които са адресати. Те са от президента, през депутатите, министрите, заместниците, съветниците, та чак до общинарите.
Те трябва да поддържат календар на проведените срещи с лобистите, който да е достъпен на интернет страницата на съответната институция. Лобистите ще бъдат задължени да се вписват сами в публичен регистър към Сметната палата, ако в продължение на три месеца са осъществили поне девет контакта с представители на властите, ако лобират по търговски начин за трети лица или срещу възнаграждение.
В регистъра те трябва да обявят кръга на интереси, които представляват, и дали са ангажирани от друг.
Ако не го сторят, ще има глоби. За физически лица от 1000 до 2500 евро, а на за юридически - от 2500 до 7500 евро, при повторно нарушение ще се удвоява.
