Без въжета или каквато и да е предпазна екипировка Алекс Хонълд изкачи на свободно най-високата сграда в Тайван – небостъргача Taipei 101.
Изкачването представляваше истинско изпитание: 1 667 фута, или 508 метра почти отвесна височина, които изискват изключителна концентрация, прецизност и психическа устойчивост. Ден по-рано опитът бе отложен – дъждът превърна фасадата на сградата в смъртоносен риск дори за катерач с опита и уменията на Хонълд.
В неделя сутринта обаче времето най-сетне бе на негова страна. Малко след 9:00 ч. местно време Хонълд започна изкачването си. Още в първите метри той спря за миг, за да махне на събралата се долу тълпа – спокоен, съсредоточен и напълно в контрол.
Докато се изкачваше по стъклената и бетонна фасада, Хонълд не се бореше само с височината. По пътя му се изпречваха декоративни елементи, архитектурни ръбове и повтарящи се движения, които бавно изцеждат силите. Въпреки това той изглеждаше уверен, дори вдъхновен.
Микрофонът, с който беше оборудван, улавяше кратки, почти поетични моменти от пътя нагоре:
„Гледката е невероятна."
„Погледнете Тайпе – толкова е яко."
„Какъв ден в Тайпе!"
Малко преди средата на изкачването Хонълд вече беше навлязъл в ритъм. Височината не го плашеше – както сам бе казал по-рано, на тази сграда има балкони през няколко етажа, което поне минимално намалява фаталния риск. „Ако нещо се случи, бих умрял... макар че тук това не е напълно вярно", отбеляза той с типичното си хладнокръвие.
Малко след 10:45 ч. местно време стана ясно: невероятното се е случило. Алекс Хонълд достигна върха на Taipei 101 за 1 час, 31 минути и 43 секунди без обезопасително въже или каквато и да е друга защита, пише на сайта на Олимпийските игри.
Макар катеренето по сграда да се различава от скалното катерене, принципите остават същите. „Катеренето си е катерене", казва Хонълд. „Фокусираш се и не падаш." Разликата е в повтаряемостта – движенията по сграда са едни и същи, което я прави по-малко техническа, но значително по-изтощителна. Мускулите се уморяват, а всяка грешка би била последна.
За Хонълд обаче това не беше най-дългото или най-трудното му соло изкачване. Той вече е покорявал 884-метровата скална стена El Capitan по маршрута Freerider – подвиг, увековечен в документалния филм Free Solo. И все пак, да изкачиш един от най-високите небостъргачи в света, сред град, стъкло и вятър, е съвсем различен вид предизвикателство.
