Президентът Румен Радев официално обяви, че във вторник ще депозира оставката си. Поста ще заеме заместникът му Илияна Йотова.
Ето и какъв беше пътят на президентската двойка от първия им мандат до оттеглянето на Радев:
Първи мандат
Румен Радев влиза в политиката през 2015 г. След несъгласие с управленските решения на тогавашния премиер Бойко Борисов, летец номер едно застана зад хората си. И в знак на протест заради състоянието на авиацията подаде оставка - за първи път и за няколко часа. Впоследствие обаче беше разубеден и остана начело на бойната ни авиация още година. След това окончателно излезе от ВВС.
Румен Радев беше номиниран за президент от БСП. С амбицията да стане петият държавен глава на България, той тръгна към „Дондуков” 2. Редом до него застана Илияна Йотова. Кандидатурите им бяха издигнати от Инициативен комитет, подкрепен от БСП и АБВ. Спечелиха изборите след балотаж.
Още в първите дни на мандата си Радев назначи първо служебно правителство, тъй като кабинетът „Борисов” 2 подаде оставка.
⇔ После дойде ред и на редовната власт. В началото тонът между „Дондуков” 1 и 2 беше толерантен. Докато не стана въпрос за авиацията. Повече от две години продължи спорът дали да купим „Грипен” или F-16. Кабинетът не послуша бившия командир и сключи сделка за F -16. А Радев наложи вето. Депутатите пък го отхвърлиха и договорите бяха подписани.
⇔ После тогавашният премиер Бойко Борисов и президентът заедно дадоха начало на Европредседателството. Но острият тон между първите в държавата се задълбочи по редица теми - включително заради Делян Пеевски.
След три години на словесни престрелки с правителството, Радев свали доверието си към кабинета „Борисов” 3.
⇔ По време на първия си мандат, Радев отказа да назначи Георги Чолаков за председател на Върховния административен съд, а по-късно върна и указа за назначаване на обвинител №1 Иван Гешев. През юли 2020 г. прокуратурата влезе в президентството. В отговор под прозорците на властта започнаха протести. А държавният глава излезе при недоволните с вдигнат юрук.
По време на мандата си Радев изпрати четири Народни събрания и сформира три служебни кабинета. Оказа се, че в единият от тях има противоконституционно назначен министър - Кирил Петков се оказа с двойно гражданство.
Втори мандат
⇔ През ноември 2021 г. отново дойде ред за избори и отново Румен Радев и Илияна Йотова ги спечелиха след балотаж.
⇔ И през втория си мандат тонът между Радев и управляващите и част от партиите в Народното събрание се запази. Отношенията между тях станаха още по-обтегнати след промените в Конституцията. С отнемането на правомощията за избор на състав на служебен кабинет, се роди терминът „домова книга”. Самите промени пък бяха атакувани и пред КС.
След това Румен Радев бойкотира клетвата на двама конституционни съдии – Десислава Атанасова и Борислав Белазелков.
През целия втори мандат имаше размяна на различни епитети и реплики с Делян Пеевски.
⇔ Само през 2024 г. Радев проведе пет пъти консултации с партиите – индивидуални и общи. За първи път в новата ни история служебен премиер беше назначен от списък с имена. Така Димитър Главчев зае поста за първи път. И за първи път президентът Румен Радев отказа да назначи кабинет, заради несъгласието му с номинацията за вътрешен министър.
Отново Радев беше човекът, който за първи път не покани партия на консултация. Това беше „ДПС – Ново начало”.
⇔ Напрежението между Румен Радев и парламента доведе до нова атака от страна на управляващото мнозинство и до отнемане на правомощия на президента - този път за назначаването на ръководствата в службите. А поводът стана отказът да бъде назначен Деньо Денев за шеф на ДАНС.
Отнеха и автомобилите на президентската администрация. Така дойде и периодът на „Шкода”-та - автомобилът, в който президентът започна да се вози на събития с администрацията си. Всичко това доведе до още напрежение.
⇔ За двата си мандата президентът имаше редица посещения при лидери от цял свят. Участва в европейски съвети, срещи на НАТО и събития свързани с международната сигурност. Срещна се с кралица Елизабет Втора и няколко пъти беше на аудиенция при папа Франциск. Често беше критикуван заради позицията си за войната в Украйна, че мирът трябва да бъде търсен по дипломатически път и за позицията си за Крим - въпроси, които често водеха до спорове.
Но всичко през последните няколко години беше съпроводено и с въпроса ще излезе от президентството, за да участва в активната политика.
