Полярните региони все по-често ще са център на мащабни геополитически амбиции и икономически интереси. Разтапянето на ледовете вследствие на глобалното затопляне отваря нови търговски пътища и разкрива достъп до стратегически суровини, които са критични за технологичния прогрес и сигурността. Гренландия, Арктика и Антарктида се превръщат в залог за бъдещето на световните суперсили, но и България има място в тази глобална надпревара, коментира проф. дн Христо Пимпирев, директор на Българския антарктически институт, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.
От географска гледна точка претенциите на Вашингтон към Гренландия изглеждат необосновани поради голямата дистанция, но островът притежава ресурси, които са без аналог, коментира Пимпирев.
„Гренландия е един много древен щит, парче от канадския щит от геоложка гледна точка, и е много богата на полезни изкопаеми. Това са едни от най-старите скали на Земята.“
Особено внимание привличат т.нар. анортозити – скали, които се срещат и на Луната, и са изключително богати на редки метали от групата на лантанидите.
Тези суровини, сред които ниобий и литий, са гръбнакът на съвременния прогрес.
„Всички новости в нашия прогрес в момента – военната промишленост, електрониката, вятърните генератори, слънчевите панели, ракетите за космически полети – зависят от тези елементи“, каза Пимпирев.
В момента в Южна Гренландия, където климатичните условия позволяват целогодишна дейност, вече се водят активни проучвания от австралийска фирма, подкрепяна от китайски капитали. Това превръща острова в точка на сблъсък между Изтока и Запада, докато Дания и Европейският съюз се опитват да запазят статуквото чрез международното право и разширената автономия на местното население.
Глобалното затопляне създава нови икономически реалности в Арктика. Отварянето на Северния морски път за търговско корабоплаване през по-голямата част от годината обещава радикално поевтиняване на търговията между големите икономически блокове. Този нов маршрут съкращава значително дистанциите и заобикаля традиционни тесни места в световната логистика, каза Пимпирев.
„Отваря се почти за цялата година северният морски път за търговия, което е много важно – това ще улесни преминаването на много търговски кораби и ще доведе до поевтиняване на търговията между огромни части на света.“
Въпреки геополитическия натиск, населението на Гренландия засега предпочита сигурността на връзката с Копенхаген и Брюксел. На референдум преди 20 години местните жители ясно заявиха желанието си за автономия в рамките на Дания, вместо пълна независимост, която би могла да ги доведе до икономическа нестабилност.
„Не вярвам, че населението на Гренландия ще предпочете да стане щат на Съединените американски щати като Хавай“, смята Пимпирев.
Докато Арктика е юридически разпределена между крайбрежните държави, Антарктида остава под специален международен режим.
България като консултативна страна по Антарктическия договор притежава равен глас с големите сили в управлението на този континент. С провеждането на своята 34-та национална антарктическа експедиция през 2026 г., страната ни затвърждава позициите си на регионален лидер.
„България трябва да се отърси от чувството, че сме една забутана държава на границата с Азия. Ние сме една сериозна европейска държава и в Антарктида специално управляваме този континент, който е доста по-голям от Гренландия. България има правото да решава и то с право на вето.“
Въпреки действащия до 2048 г. мораториум върху добива на полезни изкопаеми в Антарктика, подготовката за бъдещето вече е в ход. Българските учени са доказали наличието на мед и злато в близост до нашата база, а текущите изследвания на кораба „Св. Св. Кирил и Методий“ се фокусират върху морските течения, солеността и температурата на водата. Тези данни са критични за прогнозиране на покачването на морското ниво, което застрашава крайбрежните територии на цялата планета.
Американски и немски учени избират да работят съвместно с българската програма и това е признание за високото ниво на научната ни дипломация, смята Пимпирев.
„Когато дойде 2048 година, България ще има какво да сложи на масата, за да бъде фактор в разпределението на тези богати минерални ресурси.“
