„Спартак“ Варна вече не е просто футболен клуб. По информация на отлично запознати източници на Narod.bg „соколите“ все по-често се използват като инструмент за влияние от местния кукловод Даниел Славов – Дидо Дънката и сина на Женьо Илиев – Алекс, „бос“ на тима, за услуги и кариерно израстване, прикрити зад удобни фрази за „кауза“, „спасяване“ и „любов към емблемата“ от т.н. Алекс Циганчето.
Футболът е декорът. Реалната игра се води другаде.
„Спартак“ все по-често се използва като личен политически трамплин. По информация на очевидци кариерната траектория на Алекс Илиев – „шефът на Спартак“, е показателна: от активен ултрас към „г-н общински съветник“ и, ако схемата работи добре, може да направи и следваща крачка.
Футболът осигурява разпознаваемост, медийно присъствие, организирана маса от хора и удобна морална броня срещу критика.
Според медийни публикации, за да запази позициите си в „Спартак“ Алекс Циганчето разчитал на политическата и силова инфраструктура на Даниел Славов, популярен като Дидо Дънката, регионалния баш бабаит.
И макар да не са фактори в управлението на клуба, те са факторите, които му гарантират спокойствие и влияние. А отплатата, по информация от фенските и политическите среди, идва по време на избори, разправят варненци.
От фенство към „охрана на изборни секции“
Според журналистически разследвания изборите са времето, в което Алекс Илиев доказва своята „стойност“ пред покровителите си. Водените от него ударници от агитката помагат при „охрана на изборни секции“ – физическо присъствие, което респектира и контролира изборния процес.
Така агитката все по-малко прилича на фенска общност и все повече на политически инструмент.
Дарителската кампания „Аз съм Спартак“ безспорно генерира свеж финансов ресурс и обедини фенската общност. Дори хора без големи финансови възможности лишиха семействата си, за да оцелее клубът. Но не получиха ясен, публичен и проверим отчет за разходването на средствата. Задълженията на клуба се трупат, докато шефът на „Спартак“ демонстрира все по-завиден стандарт на живот.Парадоксът е очевиден: пари се събират, но задълженията към футболисти и треньори продължават да растат.
По данни от близки до клуба треньори в ДЮШ имат да получават по 5 заплати, футболистите – по 2, докато обществото слуша уверения за „стабилизация“ и „непрестанна борба за емблемата“.
Съмнения за уредени мачове
Във фенските среди усилено се говори за странни мачове и необяснима игра на терена – пасивност, детински грешки от опитни футболисти…особено срещу опашкарите в първенството.
Никой официално не смее да обвинява, но въпросът става все по-гласен: всичко ли се решава на терена или понякога резултатът просто е „удобен“?
Бернардо Коуто и „спасителят“ Цветомир Найденов
Случаят с 23-годишният португалец Бернардо Коуто, който бе откраднат от ЦСКА 1948 във Варна се коментира като уреждане на сметки, а не като нормална футболна сделка. Говори се, че е напуснал като свободен агент, след като вече е получил договореното по други линии, а според запознати с алчността на ръководството вероятно е имало и „нещо отгоре“ – не за клуба, за Илиев. Официална информация няма. Клубът губи, други печелят.
Агитката като бухалка
За никой на стадион „Спартак“ не е тайна, че критиката към ръководството не се толерира. Несъгласните са подлагани на системен натиск – онлайн атаки, публично заклеймяване и в отделни случаи дори на физически инциденти. Само срещу Алекс Илиев има заведени няколко полицейски преписки за телесни повреди над фенове, дръзнали да изразят несъгласие.
Властта като наркотик
Властта наистина е наркотик, във Варна все по-често се чува, че в случая с шефа на „Спартак“ това е буквално. Твърди се, че злоупотребата на Алекс Илиев с алкохол и наркотични вещества била пословична. Очевидци разказват, че дори наскоро се наложило да бъде изхвърлен от охраната на популярно заведение на Морска гара заради неадекватно поведение. И макар и да изглежда като частен проблем, подобни прояви рушат доверието във футболния клуб.
Сигналите за мачове, „услуги“, политически зависимости, злоупотреба със клубни средства и изборни ангажименти – очертават устойчив модел.
А докато феновете спорят помежду си, истинската игра се води далеч от стадиона – между политиката, парите и апетита за още власт.
