За нито един проект за магистрала в Европа не са правени такива спънки, каквито за АМ „Струма“. Ако подобни препятствия се създаваха в Европейския съюз, нямаше да има мрежа от магистрали с над 80 000 километра дължина.
От Бернската конвенция и българските зелени НПО притиснаха държавните институции трасето на АМ „Струма“ в посока София – Кулата да бъде изведено извън Кресненското дефиле. Този натиск има висока цена. Вместо довършването на АМ „Струма“ през Дефилето – тоест сегашният път София – Кулата да се разшири и рехабилитира за около 400–500 милиона евро, се премина към вариант платното да върви високо по склоновете на Пирин. Това трасе ще струва между 1,5 и 2 милиарда евро – пари, които страната ни няма и трябва да вземе заем, който ще се изплаща десетки години.
Друг отрицателен ефект, освен разликата в цената, е времето за изграждане. При първия вариант – използване на съществуващия път – срокът е максимум 3–4 години и може да бъде готов до 2030 г.. Докато при варианта по склоновете на Пирин – най-малко 15 години, тоест около 2040 г. може и да има цяла магистрала. Третият голям проблем е, че дотогава задръстванията и катастрофите ще продължат.
ОТ БЕРНСКАТА КОНВЕНЦИЯ ДЕЙСТВАТ ИЗБИРАТЕЛНО
Бернската конвенция е организация, учредена през 1979 г. за опазване на дивата флора и фауна в Европа. Обаче към нашата страна се наблюдава странно поведение от страна на членовете на Секретариата на Конвенцията. Нито един пътен проект в Европа не е подлаган на толкова обстойни проверки и толкова дълго забавяне – над 20 години. През това време в Кресненското дефиле загинаха 76 човека, а 400 са ранените. Пътят през Дефилето е най-смъртоносният и опасен в цяла Европа. Въпреки черната статистика Секретариатът на Конвенцията не се трогва и продължава с наратива, че нов път ще застраши влечуги, земноводни и бозайници.
Избирателното и негативно отношение към България от страна на Бернската конвенция се потвърждава от следните факти. В ЕС общата дължина на магистралите е около 80 000 км.
Лидери са:
– Испания – 16 200 км,
– Германия – 13 100 км,
– Франция – 11 600 км,
– Италия – 6900 км.
Най-гъстите магистрални мрежи са в:
– Нидерландия – 63 км/1000 кв. км,
– Люксембург – 57 км,
– Германия – 35 км,
– Швейцария – 33 км.
Средно за Европа – 18 км магистрали на 1000 кв. км.
Как така всички тези хиляди километри магистрали – пресичайки планини, реки и долини – не засягат влечуги, гущери, змии и бозайници, а само у нас са застрашени? И то при положение, че в България магистралите на 1000 кв. км са под 8 км, в пъти по-ниско от развитите държави.
Тези числа показват огромния мащаб на инфраструктурното строителство в европейските страни. В тази класация България е на дъното – едва 806 км магистрали при 20 000 км пътна мрежа, и с най-много загинали на глава от населението.
Изводът е, че нито един от 80-те хиляди километра магистрали в Европа не е застрашил растителните и животински видове, а само 16-километровият участък на АМ „Струма“ едва ли не ще унищожи цялата европейска флора и фауна.
Негативното отношение към България от Бернската конвенция е обуславено от доносите и лъжите на зелените НПО срещу довършването на АМ „Струма“. За последните години те са над 20. Стигна се дори до там, че евродепутатът Радан Кънев организира петиция с искане за спиране на проекта за АМ „Струма“ през Дефилето. Добре е, че Европейският парламент не допусна до гласуване петицията. Това е първият случай, когато евродепутат се опитва да провали инфраструктурен проект от национално значение в собствената си държава.
Зелените НПО и техните действия вече струват твърде скъпо на държавата и на всички нас. Срамната ситуация, че в България 16 километра магистрала не могат да се довършат 40 години, трябва да се промени. Единствената възможност АМ „Струма“ да е готова до 2030 г. е да се върне вариантът за разширение и рехабилитация на съществуващия път през Кресненското дефиле. При всяко друго решение задръстванията и катастрофите ще продължават години напред – нещо, което не трябва да се допуска.
