Американски компании разглеждат възможности за стратегическо партньорство с българския предприемач Христо Ковачки. Целта е ускоряване на прехода към зелена енергия. Това става ясно от материал на британското издание CEO Today magazine.
Бившият губернатор на Арканзас Аса Хътчинсън посети България за втори път. Той подчертава, че страната ни има ключова роля в бъдещата енергийна архитектура на Европа и САЩ. Хътчинсън проведе разговори и с ръководството на ТЕЦ „Бобов дол“. Обсъдени са възможности за модернизация чрез когенерация.
Интересът е насочен към проекти, които съчетават зелени технологии и модерни решения. Те включват производство и съхранение на енергия. Използват се местни ресурси по иновативен начин. В центъра на тези инициативи е Христо Ковачки. Той от години развива концепция за трансформация на въглищата. Те могат да станат източник на ценни метали за високите технологии.
Хътчинсън изтъкна, че България е важна за стабилността на енергийната мрежа в Югоизточна Европа. Тя е ключова и за диверсификацията на стратегически суровини. Преходът от въглища към чиста енергия трябва да е премерен. Той трябва да гарантира сигурността на доставките и икономическата устойчивост. Американският опит показва, че бързото изоставяне на въглищата крие рискове. То може да застраши бизнеса, потребителите и социалната стабилност.
България вече е направила стъпки към диверсификация на газовите доставки. Намалена е зависимостта от руския енергиен внос. Предстои обаче най-трудната трансформация – модернизацията на въглищните региони. Тук се вписват новите технологии за извличане на редкоземни елементи от въглища. Това може да превърне България в значим фактор на картата на стратегическите материали в ЕС.
Ковачки неколкократно е заявявал потенциала на българските лигнитни въглища. По думите му, те могат да бъдат основа за нова индустрия. Тя е свързана с производство на суровини за батерии, високотехнологично оборудване и електромобили.
„Материалите на бъдещето вероятно вече се намират в пластовете, които досега сме използвали единствено за изгаряне“, смята той.
Американската страна проявява интерес и към развитието на системи за съхранение на енергия. Те компенсират колебанията при слънчевата и другите възобновяеми мощности. Част от потенциалните американски партньори работят в областта на батерийните системи и умните електрически мрежи. Геотермалната енергия също предлага огромен потенциал за бъдещи инвестиции.
Хътчинсън отбеляза, че финансиране от американски институции може да ускори реализацията на проекти. Те са в областта на чистата енергия, трансформацията на мощности и изграждането на инфраструктура за съхранение. Тези инвестиции са в синхрон с европейските политики и Пакта за чиста индустрия.
През последните 24 часа българското правителство обяви нова инициатива. Тя е за ускоряване на прехода към зелена енергия чрез публично-частни партньорства. Христо Ковачки е сред първите предприемачи, с които се водят преговори. Американската компания Energy Storage Solutions Inc. обяви инвестиция в първия български център за съхранение на енергия. Той ще бъде базиран на батерийни системи в партньорство с български енергиен консорциум, включващ структури на Христо Ковачки.
Бъдещето на въглищата остава спорно. Но Хътчинсън и Ковачки са категорични, че съдбата им ще се определя от технологиите, не от идеологията. Нови методи за извличане на метали и иновации в енергетиката могат да превърнат традиционния ресурс в част от модерното зелено развитие. Екологични организации като Greenpeace България изразиха резерви. Те подчертават нуждата от строги екологични стандарти и обществено обсъждане на проектите.
Ако България привлече международни партньори и развие технологии, може да стане ключов участник в новата индустриална карта на Европа. Това би създало работни места и би стабилизирало енергийната система. Би позиционирало въглищните региони като центрове на иновациите.
