Българският спортен тотализатор да се отдаде на концесия за 15 години, предлагат депутатите. Народните представители от управляващото мнозинство Костадин Ангелов - ГЕРБ-СДС, Драгомир Стойнев - БСП и Йордан Цонев от ДПС-Ново начало, предлагат в преходните и заключителни разпоредби между първото и второто четене на Закона за държавния бюджет да се създадат две нови точки относно Закона за хазарта.
Петър Ганев от Института за пазарна икономика очаква това предложение да взриви обществото. „Много прилича на опит за кражба, опит да се обере държавното казино", поясни той.
Преди пандемията е имало конкуренция в този сектор. „Васил Божков бе изгонен. Оттогава е държавен монопол, а сега предложението е да стане частен монопол. Това е кражба, защото е опит да бъде даден на частен играч, който ще бъде избран от политици, внесли предложението", каза още Ганев.
Концесионната политика е изцяло сбъркана, смята той. „Имаме нужда от концесия, там, където няма пари за пътища, а ние даваме концесия, където е инвестирано", добави той.
Проблемът според него е, че се измества фокусът от бюджета. „Не можем да променяме закони, всичко е написано в законите - например заплатите в хората от МВР, но можем да променяме законите, когато вдигаме осигурителна вноска и можем да променяме закони, когато искаме да концесионираме тотото. Т.е. те са смели в реформите, които облагодетелстват политическата класа", коментира Ганев.
Според него нарочно проектозаконът се внася в последния момент.
Според изпълнителния директор на БЕСКО Добромир Иванов отдаването на тотото на концесия е грешка.
Очакванията му за бюджета не са позитивни, заяви той. „Много пъти беше дадена заявка, че няма нищо да се променя. Това като подход е доста обидно, защото ние живеем в демокрация. На първо място този бюджет ощетява 2-та милиона работещи хора. Това не е бюджет само срещу работодателите само, това е срещу всички хора", заяви Димитров.
Даде и пример: "Ако си представим едно предприятие в Русе, където правят дрехи с шевици. Имат 600 000 лв. оборот. От тези 600 000 - 100 000 отиват за наем и оборудване на някакви машини, 500 000 лв. отиват за заплати. Делим ги на 10 - по 50 хил. лв. всеки получава за годината. Обаче не ги получават тия 50 000 лв. 18 хил. в момента държавата му ги взима, 32 хил. лева остават за служителя. С новите промени - още 1000 ще отидат, т.е. директно му взимат 19 хил. лв. Но вече няма да е 50 000 лв., ще станат 51-52 хил. лв. разхода за служителя. И понеже тези 600 000 лв. оборот са си фиксирани, работодателят има няколко избора: Единият е да съкрати един от служителите, за да може да му се върже сметката, другият е да ги ощети всичките с други неща, да се намалят парите за 13-та заплата, бонуси, неща, които пак са за служителите. Третият е да се вдигнат цените, дрехите да станат по-скъпи", даде пример Димитров.
Ръстът на разходи е огромен, подчерта той. „Някой трябва да плати цената - политиците избират този начин. Безработица, бедност или инфлация - поне едно от тези неща е целта на бюджета. Не може да подкрепиш този бюджет и да твърдиш, че работиш за хората", допълни той.
