Четирите работодателски организации отново ще бойкотират заседанието на тристранката в четвъртък. На него трябва да се обсъди бюджета на държавата за 2026 г. Първият опит за свикването ѝ бе миналата сряда, когато работодателите отново не влязоха в Министерския съвет.
"Вече нееднократно декларирахме, че с настоящия проект на държавен бюджет за 2026 г. се отстъпва от заявената от управляващото мнозинство позиция за запазване на данъчно-осигурителния модел на България. Напротив, предвижда се увеличение на осигурителните вноски с 2 процентни пункта (което води до над 10% ръст на разхода за осигурителни вноски за фонд „Пенсии") и двукратно повишаване на данъка върху дивидента. Така ежемесечно от всеки зает в реалния сектор ще се изземват допълнителни средства, за да се финансират неефективни разходи в бюджетната сфера, включително ново двуцифрено увеличение на възнагражденията в секторите „Сигурност и отбрана" и „Висше образование". Всичко това прехвърля сметката за политическия популизъм върху бизнеса и работещите, обезсърчава инвестициите, забавя икономическия растеж, разширява сивата икономика и в крайна сметка ще редуцира бюджетните приходи", се казва в позиция на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР).
"За наше съжаление, развитието на бюджетната процедура не предполага реален дебат, търсенето и намирането на оптимални решения в настоящия момент. По тази причина организациите, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели няма да участват в предстоящото заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) на 13 ноември. Ние не приемаме да бъдем участници в процес, който подменя социалния диалог с формално обсъждане на най-важния закон в държавата. След извършен опит миналата седмица за формална консултация на проекта за държавен бюджет в НСТС, на следващ етап за обсъждане ни се предлага същият документ, без корекции по съдържанието. Това не е държавнически подход, а имитация на консултации, лишена от истински дебат и отговорност. АОБР няма да легитимира подобно решение. Нашата отговорност е да защитим конкурентоспособността на българската икономика, а не да участваме в процес, който игнорира реформи и продължава неефективното харчене, включително на финансови средства, взети на заем", пишат още те.
Дават и конкретни мерки, които ще се отразят положително на бюджета с над 3,1 млрд. евро
без да се засягат данъци и осигурителни права.
- Отмяна на автоматичните механизми за определяне на работната заплата – съвкупната
спестена сума е над 742 млн.евро;
- Съкращаване на поне 5 500 трайно незаети щатни бройки в държавната
администрация и въвеждане на лимити на бонусите – с общ ефект над 138 млн.евро;
- Задържане на разходите за издръжка на държавния апарат (това са текущите общи
разходи, без тези за персонал) на нивото от 2025г. – спестеният ресурс е над 480
млн.евро;
- Запазване на размера на бюджета на съдебната система на ниво 2025г., в т.ч. бюджета
на ВСС – спестява над 108 млн.евро;
- Намаляване на размера на капиталовата програма с 234 млн.евро (около 3%);
- Съкращаване разходи на „Централен бюджет" – в проекта са заложени над
990млн.евро без конкретизиране на програми и политики – предлагаме да се запази
буфер от 660млн. евро и така да се спестят поне 300 млн.евро.
Сред мерките, които могат да генерират допълнителни приходи ще посочим и:
- Актуализация на данъчните оценки на имоти – дори консервативното удвояване на
настоящите стойности ще генерира поне 1,1 млрд.евро, в т.ч. приходи от ДДС над 140
млн.евро. Тази мярка има стимулиращ ефект за общините, ще стабилизира
състоянието им и ще минимизира дефицити в общинските бюджети, с което ща се
отрази и на сборния дефицит в КФП. Мярката е и силен инструмент за изсветляване
на бизнеса в България.
