Вместо строителството на АМ „Струма“ през Кресненското дефиле да се реализира с европейски средства, както беше планирано, заради съботажа на зелените НПО България трябва да търси между 1,5 и 2 милиарда евро заем за довършването на трасето в посокa София–Кулата. Освен това изграждането на двете трасета, които заобикалят Кресненското дефиле, ще струва многократно повече заради забавянето от 20 години. То е резултат от безкрайните дела, които еколозите водиха срещу държавата.
Поради натиска на еколозите трасето на АМ „Струма“ в посока София–Кулата трябва да бъде извадено извън Кресненското дефиле – високо по склоновете на Пирин. Строителството ще бъде изключително трудно и скъпо, с множество тунели, мостове и виадукти, като цената може да достигне 2 милиарда евро.
ВЗЕМЕТЕ ЗАЕМ, за да изкарате платното на АМ ‘Струма’ в посока София–Кулата извън Кресненското дефиле.Това препоръчват чиновници от Европейската комисия на среща, проведена на 10 октомври в София с представители на Главни дирекции „Околна среда“, „Регионално развитие“ и „Транспорт“ към Европейската комисия. Срещата е по повод решението на Министерския съвет за преместване на второто трасе на АМ „Струма“ извън Кресненското дефиле.
Въпреки че трасето се мести по искане на Брюксел и Бернската конвенция, от Комисията разбират, че това рязко ще увеличи цената на строителството. Според пътни специалисти, трасето на магистралата, което все още не е избрано, но е ясно, че ще преминава през трудно достъпни планински терени, пресичайки няколко пъти река Струма, ще струва най-малко 1,5–2 милиарда евро. Затова евробюрократите препоръчват България да търси финансов ресурс чрез заеми, от държавния бюджет, публично-частно партньорство или друга форма на финансиране от ЕК.
Ситуацията в Европа обаче е такава, че предвид огромните разходи за отбрана, за България няма как да се отделят средства. Тоест, за да има второ платно извън дефилето в посока Кулата, страната трябва да търси заем от около 2 милиарда евро.
България изпусна европарите за АМ „Струма“
Загубата за страната от действията на зелените се увеличава с още 1 милиард евро, които Европейската комисия щеше да предостави на България, ако бяха спазени сроковете за завършването на АМ „Струма“. Това не се случи, защото екологичните НПО водиха над 50 дела срещу проекта, забавяйки довършването на магистралата с над две десетилетия, а така България изгуби средствата.
Съществува и още една опасност. Тъй като в определения срок от ЕК АМ „Струма“ не беше построена в цялост, може да се наложи да върнем около 800 милиона евро, дадени на страната за вече изградената част от магистралата. Ако това се случи, АМ „Струма“ може да струва на държавата почти 4 милиарда евро. Освен това заради забавянето от катастрофи в дефилето са загинали 76 души, а 400 са ранени.
Саботажът на зелените НПО
До изнасянето на второто платно на АМ „Струма“ в посока София–Кулата по склоновете на Пирин или Малашевската планина се стигна заради доносите на зелените неправителствени организации срещу нашата страна в Брюксел. Освен чрез водене на дела в съда, еколозите извършваха различни обструкции – че се застрашавали змии, жаби, земноводни и други видове влечуги и бозайници. Зелените използват лобистките си връзки и контакти с други зелени европейски НПО и партии, за да провалят АМ „Струма“, която е част от транспортен коридор №4, свързващ Германия с Турция през Нюрнберг–Виена–Братислава–Будапеща–Арад–Видин–София–Солун.
Бернската конвенция обслужва еколозите
Най-силното оръжие на зелените е Бернската конвенция – архаична лобистка структура от началото на 90-те години, чиято основна функция е да проваля проекти, използвайки екологията, основно в Източна Европа. Именно чиновници от тази конвенция принудиха българското правителство да анулира довършването на АМ „Струма“ през Кресненското дефиле и сега да търси алтернативен, но по-скъп вариант. Този компромис може да забави изграждането на магистралата поне с още 15 години. Към момента единствената започната процедура е изработването на идеен проект за изкарване на магистралата извън Кресненското дефиле. Така към 2040–2045 г. АМ „Струма“ може би ще бъде завършена.
Зелените лобисти
Истинският мотив, поради който българските зелени НПО се стремят да възпрепятстват довършването на АМ „Струма“, е че са финансирани да работят в полза на конкурентния паневропейски коридор №10 Залцбург–Любляна–Загреб–Белград–Скопие–Солун. Голямата битка между страните е за транспортния, товарния и туристическия поток. За съжаление наши зелени НПО и отделни български евродепутати действат срещу националните интереси, като всячески се стремят да забавят строителството и така да дадат приоритет на коридор №10. От това имат изгода най-вече Хърватия, Сърбия и Северна Македония.
По същите причини еколозите се опитват да провалят изграждането на тунела „Петрохан“, който също е съществена част от коридор №4. Със завършването му разстоянието между Видин и София ще се съкрати с около 60 километра. Заради по-краткото разстояние и безопасност трансевропейският транспортен трафик ще се насочи през България. Пътят е важен и за развитието на Северозапада, който остава най-бедният регион не само в ЕС, но и в цяла Европа.
Последният опит на еколозите да блокират тунела под Петрохан е искането им към МОСВ за обявяване на защитена местност точно по трасето, където ще минава подходът към съоръжението. Подобно действие предприе лично Тома Белев, като вкара тунела „Шипка“ в резерватна зона. Благодарение на Национална асоциация „Българско Черноморие“ и община Габрово, които обжалваха, перспективата за изграждането на тунела вече е добра.
Загубите
През 2018 г. излезе изследване на икономиста Красен Станчев. Според него само от обжалване от зелените НПО на процедури по оценки за въздействие върху околната среда (ОВОС) България е загубила 2,7 млрд. лева. Оттогава тази сума е нараснала многократно. Ако към нея включим и цената на оскъпяване на строителството на новото платно София–Кулата, сумата ще набъбне до приблизително 6 милиарда.
Зелената сделка е провал
Дори самата Европейска комисия вече признава, че популистката „Зелена сделка“ е провал. България е една от малкото европейски държави, в които зелените организации умишлено саботират проекти от национално значение, включително свързани с енергетиката и сигурността на гражданите. Това се дължи на прекалено либералното екологично законодателство у нас. Затова у нас избуяват безброй зелени НПО, голяма част от които са финансирани от чужбина. Най-накрая трябва да се сложи край на зеления рекет.
