Един от основните въпроси е защо все по-често има деца, които носят в себе си лютив спрей, или нож, или въобще някакъв вид оръжие. Дали това е защото те злонамерено отиват да наранят друг човек или защото не се чувстват в безопасност. И мисля, че отговорът е очевиден. Това каза в студиото на БНТ "Денят започва" Елена Мечева - клиничен психолог с опит и работа в училищна среда. По повод инцидента в бургаско училище, където след спречкване дванадесетокласничка напръска с лютив спрей съученичка, тя отбеляза:
Думи като санкции, наказания, насилие и т.н., мерки за безопасност - ние сме много в този наратив, а това е един кризисен наратив. Това е една ситуация, която вече е ескалирала. И аз не знам по какъв друг начин можем да говорим освен за контрол, за санкции и за наказания. Но това е в ситуацията вече на ескалация, а основният въпрос е защо се е стигнало дотук и какво ще се случи след това.
Няма един единствен отговор, който да може да реши казуса веднага, според Мечева:
Ние обикновено задаваме въпроса какво да направим, но истински въпросът е какво правим всеки един ден, какво правят отговорните институции, какво правят хората, които работят с деца всеки ден. И това прави нещата много сложни, защото когато непрекъснато сме от криза в криза, в един кризисен режим, това изнася диалога много на повърхността, а в дълбочина - ето конкретно от опита ми в училище, тогава когато има едни трудности, започваме да питаме децата какво се случва, започваме да водим разговори с родители, т.е. какво отношение имат към проблемите. Можем да работим с колегите-учители, т.е. с какво се сблъскват. Но това е една обречена битка, ако се води само на нивото на училището. Това е само един от аспектите, върху които можем да говорим в училищна среда, но има много други заинтересовани страни, които също трябва да участват.
