В резиденцията на Британския посланик в София се проведе специална дискусия, посветена на значението на клиничните проучвания и тяхната добавена стойност за българското здравеопазване, науката и обществото. Акцент бе поставен върху това как чрез тях българските пациенти получават достъп до иновативни терапии и възможности за по-добро лечение. Събитието отбеляза и 25 години от създаването на отдел „Клинични изпитвания“ в AstraZeneca България, който е и първият за страната ни. В рамките на дискусията бяха представени успешни практики и опит в областта на клинични изпитвания в България, а участие взеха водещи медицински специалисти и изследователи в проучвания у нас.
Н. Пр. Натаниъл Копси, посланик на Великобритания в България, приветства присъстващите и отчете приноса на компанията с думите: „Клиничните изпитвания са ключов елемент от медицинската практика, със значим принос за подобряването на здравето, качеството на живот и предоставянето на терапевтични решения на базата на научни доказателства. Отбелязването на 25 години от откриването на клиничния отдел на AstraZeneca България, е признание за научното лидерство, устойчиво партньорство и осигуряването на световно ниво на изследвания и подобрена грижа за хиляди български пациенти“.
Спаска Парушева – старши директор, ръководител отдел „Клинични изпитвания България и Сърбия“ в AstraZeneca, съобщи, че за изминалите 25 години над 14 500 пациенти у нас са получили достъп до иновативна терапия. Със съдействието на повече от 460 главни изследователи и над 260 медицински центъра, в този период успешно са реализирани 143 клинични проучвания. Само през последните пет години са стартирани 37 нови клинични проучвания, които позволиха на над 2 000 пациенти с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), астма, сърдечна недостатъчност, хронични бъбречни заболявания, захарен диабет тип 2, както и страдащите от онкологични заболявания, да се възползват от най-новите медицински решения в световен мащаб.
„България се е утвърдила като един от водещите доставчици на данни в Европа за AstraZeneca и стои редом с големите европейски държави като Германия, Полша, Испания, а през последните години дори ги изпреварваме в голяма част от проучванията. Все по-често компанията поставя България като предпочитан партньор с доказана във времето надеждност“, каза Парушева.
Към момента размера на инвестициите на AstraZeneca в това направление е в размер на над 183 млн. лв., което затвърждава ролята на компанията като лидер в областта на клиничните изпитвания и иновациите.
Участник в дискусията бе чл. кор. проф. Асен Гудев, дмн – началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, който обърна специално внимание на ръководствата за лечение.
„Смисълът на клиничните изпитвания е да се намали смъртността от социално значими заболявания и това се случва, когато се следват гайдлайните за лечение“, каза проф. Гудев и добави, че целите на терапията в днешно време са не само да се продължи живота на пациента, но и да се подобри неговото качество.
Той отбеляза още, че ръководствата са от полза за медицинската общност, но могат да са полезни и при решението как да се управлява финансовият ресурс в здравеопазването.
Д-р Мила Петрова, дм – председател на Българската асоциация по медицинска онкология (БАМО) и ръководител на клиниката по „Медицинска онкология“ в МБАЛ „Надежда“, сподели, че европейските ръководства препоръчват включването на пациентите в клинични проучвания, като първи избор, тъй като са една изключително добра възможност за плана на лечение.
„Ако има клинично проучване, което е подходящо за пациента, то категорично то трябва да му бъде предложено. Това е от полза и за пациента, и за лекуващия екип“, каза д-р Петрова.
Проф. д-р Мария Стаевска, дм – председател на Етичната комисия за клинични изпитвания към Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) и началник на Клиниката по клинична алергология в УМБАЛ „Александровска“, засегна темата за информираното съгласие на пациентите и осигуряването на тяхното максимално спокойствие при участие в клинично изпитване.
„В клиничните изпитвания всичко е много контролирано, а нашите пациенти са изключително добре проследени. Това са международни проучвания, които отговарят на много сериозни критерии“, каза проф. Стаевска и добави, че при проучванията се защитава интереса на пациентите.
По думите й в момента в етичните комисии в Европа все повече се обсъжда необходимостта от по-бързо включване на пациентите в проучвания.
По време на събитието бе дискутирано и че в редица развити европейски страни инвестициите на фармацевтичните компании в научна дейност и клинични проучвания се признават от институциите като инвестиции в здравеопазването, а компаниите биват облекчени с данъчни преференции. В България това все още не е факт и подобна промяна би довела до още по-положителен ефект, тъй като ще подпомогне обхватът на подобни прочувания да се разшири и повече пациенти да получат достъп до иновативни терапии.
Участниците в дискусията се обединиха около становището, че в световен мащаб клиничните проучвания са основен двигател на медицинските иновации. Чрез тях пациентите получават шанс за достъп до нови терапии, здравните специалисти - възможност да работят с най-съвременни методи, а обществото - гаранция, че медицината се развива на база доказателства. Именно затова значението на клиничните изпитвания излиза извън рамките на отделни компании и се превръща във важен елемент от общественото здраве, като в същото време не се налага използването на публични средства.
