На 8 октомври възпоменаваме преподобна Пелагия и свети преподобномъченик Игнатий Старозагорски.
Пелагия, преди да приеме спасителното си кръщение, ръководела танцьорките в Антиохия Палестинска, живеела безгрижен и развратен живот.
Един ден яздела покрай църква, на чиито врати свети Нон, епископ на Едеса, произнасял проповед. Вярващите отвръщали лица от грешницата, а епископ Нон, поразен от външната красота на Пелагия и провиждайки духовно величие в нея, дълго се молил на Господа в килията си за нея.
На следващия ден, докато епископът поучавал в църквата за бъдещия съд и възмездие, Пелагия влязла. Учението оказало такова въздействие върху нея, че обзета от страх Божий, проливайки сълзи на покаяние, поискала кръщение. Виждайки искреното и пълно покаяние на Пелагия, епископ Нон я кръстил. Тя събрала съкровищата си, донесла ги на епископ Нон и заповядала да бъдат раздадени на бедните. След това облякла власеница и се оттеглила в Йерусалим, на Елеонската планина.
Там, до смъртта си (457 г.) тя живяла в уединение под мъжкото име Пелагий и постигнала големи духовни дарби.
Свети Игнатий се родил в Стара Загора и живял през 18 и началото на 19 век, но по късно родителите му се преместили да живеят в Пловдив.
Почувствал от рано влечение към монашеско уединение и съвсем млад постъпил като послушник в Рилския манастир при един груб старец, но търпеливо понасял своята участ, в продължение на шест години. Когато понатрупал опит в манастирския живот, Игнатий се прибрал за известно време при домашните си.
Скоро след това турците убили баща му и насила заставили майка му и двете му сестри да приемат мохамеданството. Бягайки от това насилие, Игнатий трябвало да се крие, като стигнал чак до Букурещ, а от там решил да отиде в Света гора.
По пътя около Шумен попаднал на турци разбойници, които, под заплаха за живота му, го заставили да обещае да приеме мохамеданството. Спасявайки се по този начин Игнатий горчиво се разкаял и твърдо решил да изкупи греха си, като публично похули Мохамед и приеме мъченическа смърт за Христа.
Пристигнал в Атон, приел монашество с името Игнатий за почнал да се подготвя за мъченически подвиг, като укрепвал вярата си. Игнатий заминал за Цариград, където облечен в турски дрехи с чалма на главата се явил в съдилището. Като разказал кой е и какво му се е случило, смело изповядал своята вяра в Христа, свалил чалмата от главата си и с погнуса я стъпкал.
Игнатий бил хвърлен в тъмница и след жестоки мъчения предаден на смърт. На 8 октомври 1814 година той бил обесен. Тялото му било откупено от Атонските монаси, които го пренесли на Света гора и го погребали с почести.
На гроба му започнали да стават чудни и необикновени неща, които дали повод Игнатий да бъде канонизиран като преподобномъченик.
