Три основни риска видя пред България мисията на МВФ, която приключи работата си във вторник. Това са ръстът на заплатите, кредитният бум и отложената пенсионна реформа.
“Ръстът на икономиката на България ще остане силен - около 3% от БВП, и то в две поредни години. “Икономическата динамика е силна, пазарът на труда е напрегнат, инфлацията остава висока, реформите изостават” е основният извод в доклада на институцията. Екипът на фонда, воден от Фабиан Борнхорст, бе у нас 13 дни.
“Ръстът на икономиката е подкрепен от устойчиво частно потребление, стимулирано от силен кредитен растеж и фискално разхлабване. След спад през миналата година инвестициите отново нарастват. Външното търсене на българския износ обаче вероятно ще остане слабо поради по-бавен растеж на ключови пазари в ЕС и глобална несигурност. В резултат на това текущата сметка се очаква да остане отрицателна в близко бъдеще”, предупреди Борнхорст.
Устойчиво силното вътрешно търсене обаче може да доведе до прегряване и по-продължителен инфлационен натиск. Бързото увеличение на кредитите и нарастващата експозиция на банките към ипотечно кредитиране могат да създадат уязвимости. При липса на внимателно калибрирани политики тези процеси могат да доведат до макрофинансови дисбаланси. Динамиката на реформите може да отслабне след приемането на еврото, включително поради възобновена политическа несигурност, което да застраши ползите от интеграцията, оценяват възможни рискове от фонда.
Институцията предупреждава българските власти и за това, че инфлацията остава висока. Все пак очакванията са тя постепенно да се понижи. Общата инфлация се предвижда да бъде средно около 3,5% годишно през 2025 и 2026 г., преди да започне да се забавя.
Като основен фактор за нея икономистите на фонда посочват динамиката на заплатите. Повишаващите се възнаграждения в условия на напрегнат пазар на труда, увеличенията на минималната работна заплата, обвързани със средната, и индексацията на заплатите в публичния сектор подпомагат сближаването на доходите с тези в ЕС, но едновременно с това засилват вътрешното търсене. Тъй като разходите за труд растат по-бързо от производителността, печалбите се свиват, което усилва прехвърлянето на ръста на заплатите върху цените, смятат от фонда. Бързият растеж на ипотечните кредити, комбиниран с увеличени строителни разходи, доведе до ръст на цените на жилищата от 15,5%.
Част от ипотеките се използват за закупуване на необитаеми инвестиционни имоти, което допълнително напряга пазара и намалява достъпността.
Затова засиленото наблюдение от БНБ е важно, подчертават от фонда. Според доклада на МВФ за България въведените през октомври 2024 г. мерки за ограничаване на риска от страна на кредитополучателите помагат за охлаждане на пазара. След въвеждането на еврото намаляването на изискванията за резерви обаче може да освободи ликвидност, която да се насочи към кредитирането и да засили натиска върху пазара. Това ще изисква активна политика и внимателно управление на кредитните рискове, пише още в доклада.
Отлагането на пенсионната реформа е третият голям риск пред България, смята МВФ.
Недостигът в системата “плащай, докато получаваш”, се увеличава, а застаряването ще задълбочи този проблем. Устойчивостта може да се засили чрез премахване на тавана на доходите, подлежащи на вноски, по-тясна връзка между вноските и плащанията, премахване на тавана на пенсиите и постепенно премахване на пандемийните добавки. В същото време подобряването на адекватността на пенсиите за намаляване на бедността в старост остава приоритет. Укрепването на втория и третия стълб на пенсионната система също е ключово и тези съвети на фонда са на практика препоръка за старт на реформата.
Още няколко ключови препоръки се съдържат в доклада. Политиките спрямо държавните предприятия често изпращат противоречиви сигнали – например изискване за дивиденти едновременно с рекапитализация. Освен това практики като авансово събиране на бъдещи данъци от финансовия сектор облекчават бюджета краткосрочно, но създават бъдещи рискове. Необходима е по-голяма прозрачност и при общинските инвестиции, и при ролята на Българската банка за развитие, смятат авторите на доклада.
За да се свие бюджетният дефицит, от фонда предлагат няколко неща: ограничаване на ръста на заплатите в публичния сектор и на индексацията на социалните плащания чрез тяхното отвързване от средната и минималната заплата и замяната на общите субсидии с целеви трансфери.
За да се съберат повече приходи, те смятат, че ще бъде достатъчно да се разшири данъчната база, да се подобри събираемостта на ДДС и да се увеличат приходите от данъци върху имотите и акцизите
- всичко това може да осигури допълнителни ресурси. За целта обаче е нужно засилване на данъчната администрация и управлението на данъчните рискове, обсъждане на въвеждането на прогресивно облагане на доходите, за да се осигурят повече приходи и да се намали неравенството. Преди няколко дни обаче самият ръководител на мисията на фонда каза в отговор на уточняващ въпрос, че заменянето на плоския данък е по-скоро средносрочна мярка, а не спешна.
Изтеглянето напред на увеличението на социалноосигурителните вноски, планирано за 2027 г., също би засилило устойчивостта на пенсионната система, пише още в доклада.
По отношение на задлъжняването ни, което се дискутира в последните години, от МВФ смятат, че “макар общият риск от дългова криза да остава нисък, публичният дълг нараства заради постоянните дефицити и значителните рекапитализации на държавни предприятия.
Натискът от застаряването на населението, отбраната, инфраструктурата и енергийният преход също ще изискват фискално пространство”. Затова препоръката е умереност и ефективност при управлението на дълга, заключава докладът.
Теменужка Петкова: Няма да променяме данъчната система
Не се предвижда промяна на данъчната система от 1 януари. Пред правителството не стои такава задача, коментира във Велико Търново финансовият министър Теменужка Петкова предложенията на МВФ за промяна на данъчната политика.
Тя припомни, че тази препоръка се прави не за първи път. "МВФ е посочил, че това е негова препоръка в средносрочен план, когато постигнем оптимизация на разходите, свързани със здравеопазването, образованието, инфраструктурата. Те предлагат да се осмисли друг, различен подход", аргументира се Петкова. Министърката подчерта, че фондът отчита сериозен успех на правителството, свързан с приемането ни в еврозоната, приемането на закона за бюджета и предоговарянето на плана за възстановяване и устойчивост. Но посочи и рисковете, които МВФ вижда: "Евентуалното връщане на политическата несигурност на практика ще доведе до това да не могат да бъдат реализирани ползите от въвеждането на еврото в България. Колегите от ПП-ДБ, които неистово искат да свалят правителството, нека си дадат ясна сметка до какво ще доведе това и накъде тласкат държавата".
Еврото не вдига цените, а правителството няма да допусне подобни спекулации, увери Петкова на информационна среща. На този етап правителството няма да предлага актуализация на тазгодишния бюджет. От предложенията на различните министерства ще зависи дали ще има промени в различните държавни дейности като заплати и социални плащания, каза още Петкова.
