Не минава ден, в който по няколко представители на пътни неправителствени организации да не се появят в медиите – особено в сутрешните блокове на телевизиите. Всеки трагичен инцидент се превръща в повод за техни изяви и трупане на популярност, пише Roadnewsbg.com
През последните години се наблюдава истински бум на регистрирани пътни НПО. Създава се впечатление, че всеки бивш уволнен или пенсиониран полицай основава организация с гръмко име – като „Европейски център за транспортни политики“ или „Институт за пътна безопасност“. Възниква логичният въпрос – как се издържат толкова много подобни структури, при положение че дейността им изисква сериозно финансиране?
Има основателни съмнения, че повечето от тези организации, използвайки публичността си и медийния достъп, притискат Министерството на регионалното развитие, Министерството на транспорта и различни държавни агенции да им осигуряват средства – често в значителни размери. Ако някой откаже, следва персонална или институционална кампания срещу него.
Наблюдава се своеобразно състезание – кой пръв ще коментира всяка катастрофа. Понякога се създава впечатление, че говорителите на тези НПО изпитват дори странно удовлетворение, когато се случи тежък инцидент. Следват реплики от типа „Ние казахме ли ви?“, „Предупредихме!“ и „Прогнозирахме това“. Част от тях се държат като месии от последна инстанция.
В началото личности като Диана Русинова и Богдан Милчев изглеждаха искрено загрижени за безопасността на движението и получаваха одобрението на обществото. Днес обаче виждаме свръхактивност, агресивен тон и прекомерно самочувствие, което поражда съмнения в искреността на техните цели. Все по-осезаеми са и властовите им амбиции.
Тези НПО често правят опити да изземат функциите и финансирането на държавните органи. Показателен пример е настойчивото самопредлагане на Диана Русинова за ръководител на Агенция „Пътна инфраструктура“, въпреки липсата на професионален ценз. Подобно е положението и при Богдан Милчев – бивш началник на КАТ, освободен според журналистически публикации за финансови нарушения. В изказванията му въпросите за пътната безопасност често се свеждат до популистки опростявания, придружени от груб език и безпардонен тон.
Почти всяко решение, включително и това за средната скорост, е остро критикувано. Затова възникват съмнения, че зад активността не стои само загриженост, а и политически амбиции и финансови интереси. Не е изключено част от тези организации да подготвят почвата за създаване на партия – сценарий, наблюдаван вече при други известни лица, добили популярност чрез медиите.
Използвайки чувствителността на обществото към болката на близките на жертви при катастрофи, говорителите на пътните НПО вече прехвърлят границата на добрия вкус. Всяка трагедия се превръща в повод за медийна изява и самоизтъкване.
Катастрофи ще продължат да се случват, а жертви – за съжаление – ще има. Статистиката показва, че 82% от тях са резултат от човешка грешка. Пътната безопасност е комплексен въпрос – от възпитанието в семейството и училището, през социалната среда и качеството на обучението, до личната отговорност на всеки шофьор.
Именно тук е ролята на неправителствените организации – да възпитават, обучават и предлагат решения. Но тя не трябва да се свежда единствено до яростно критикуване и търсене на медийна популярност.
